— Елате! Насам! — отново захвана.
— Аз идвах вчера и направих пет опита! Защо лъжеш? — надигна глас някакъв мъж.
— Това е, защото не сте спечелили нито веднъж! — отговори му един юноша.
По-голямата част от зрителите заръкопляскаха, превивайки се от смях, но други започнаха да освиркват.
— Оставете го да играе! — безапелационно се намеси басов мъжки глас. Останалите му запригласяха.
— Оставете го да играе! Какво толкова! Оставете го, нека продължи!
Мъжът със сламената шапка нервно преглътна. Огледа се наоколо, по лицето му се изписа агресивност. Внезапно той надигна ръце към небето.
— Добре, съгласен съм! Не се нервирайте толкова!
Хвърли злобен поглед към мъжа, прибра монетата. Наведе се, измъкна три топчета и ги стовари върху тезгяха. После се наклони към мъжа в черно и промърмори:
— Ако ми правите някакъв номер, във ваш интерес е да се махнете. Тази игра е честна!
Мъжът в черно впи поглед в него. Лицето му остана безизразно. Очите му изглеждаха много бледи в сравнение с кожата, която сякаш беше ощавена.
— Какво искате да кажете? — попита го просто.
— Искам да кажа, че никой не може последователно да вкара в бурканите толкова много топчета… едно след друго…
Грамадният мъж се задъхваше. Мъжът в черния омачкан костюм го стрелна многозначително с поглед.
— Сигурно е така, но аз го мога! — отвърна той в отговор.
Едрият мъж почувства как ледени тръпки пролазиха по тялото му. Направи крачка назад и видя мъжа в черно да хвърля топчетата за пинг-понг. С всяко вкарано поредно топче в буркана, зрителите избухваха в ръкопляскания и викове „Браво!“ огласяха простора.
Едрият мъж взе един сервиз с ножове за месо от най-горната етажерка и го постави върху тезгяха така, че всички да го видят.
Отново се обърна.
— Насам! Елате! — завика. — Елате и вкарайте топчетата в бурканите! Спечелете награди!
Гласът му трепереше.
— Той иска още да играе! — обади се някой.
Мъжът със сламената шапка за сетен път се извъртя на пети. Съгледа монетата от двайсет и пет цента, която мъжът в черно току-що беше оставил върху тезгяха.
— Вече няма награди! — запротестира той.
Мъжът в черния измакчкан костюм посочи с пръст останалите неща, подредени над етажерките: електрически тостер за четири филийки, късовълнов радиоприемник, бормашина с принадлежащите й аксесоари и портативна пишеща машина.
— Ами онези там? — попита той.
Комментарии к книге «Скрити таланти», Ричард Матесон
Всего 0 комментариев