Посвещавам тази книга на Джоузеф, Лианора и Итън: Разказах ви тази история, за да ви кажа… сещате се какво.
Номер 6: Какво искате?
Номер 2: Информация.
Номер 6: На чия страна сте?
Номер 2: Така ще се издадем. Искаме информация.
Номер 6: Няма да я получите!
Номер 2: По един или друг начин… ще я получим.
„Затворникът“Саймън не помръдваше — момче с бронзов тен, скрито в листака. Дори да затвореше очи, продължаваше да вижда свинската глава. Притворените й очи бяха помътени от безкрайния цинизъм на възрастните. „Те уверяваха Саймън, че нещата не вървят на добре.“
Уилям Голдинг „Повелителят на мухите“„Провалихме се!“
„Бавният ездач“ 1960: Бяха готови на всичкоОтрепки с жълти палта I. ЕДНО МОМЧЕ И МАЙКА МУ. РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА БОБИ. НОВИЯТ СЪСЕД. ЗА ВРЕМЕТО И ЧУДАЧЕСТВОТОБащата на Боби Гарфийлд бе от онези хора, чиято коса започва да окапва още когато са двайсетгодишни, а навършат ли четирийсет и пет, напълно оплешивяват. Но на Рендъл Гарфийлд това му беше спестено, тъй като се спомина от инфаркт на трийсет и шест. Беше агент по недвижими имоти и смъртта го застигна на кухненския под в чужда къща. В мига, когато издъхна, евентуалният купувач се опитваше да повика линейка от изключения телефон в дневната. По онова време Боби беше на три години. Смътно си спомняше някакъв мъж, който го гъделичкаше, а после го целуваше по бузките и по челото. Беше почти сигурен, че именно този човек е бил баща му. „ЛИПСВАШ НИ. ОТ ОПЕЧАЛЕНИТЕ“, пишеше на надгробния му камък, само че майка му не изглеждаше чак толкова опечалена, а що се отнася до самия Боби… ами, как да ти липсва човек, когото едва си спомняш?
Осем години след смъртта на баща си Боби се влюби до полуда във велосипеда марка „Шуин“, изложен на витрината на „Уестърн Ауто“. Намекна на майка си за велосипеда по всички възможни начини, за които се сещаше, а най-сетне й го показа една вечер, като се прибираха след кино (филмът се наричаше „Мракът на най-горното стъпало“ и Боби не разбра съдържанието му, но все пак му хареса, особено онзи епизод, когато Дороти Макгуайър се тръшна на един стол, излагайки на показ дългите си бедра). Като минаваха покрай магазина, момчето подметна, че колелото на витрината несъмнено ще бъде страхотен подарък за единайсетия рожден ден на някое щастливо хлапе.
Комментарии к книге «Сърца в Атлантида», Стивън Кинг
Всего 0 комментариев