«Чувства»

1431


3 страница из 28
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Добре, достатъчно — каза Хауърд, кимвайки по посока на Лидия и стенографския апарат, докато затваряше куфарчето и се надигаше от мястото си. Вече бе оставил нещата да стигнат твърде далеч.

— Снемането на показания свърши. Благодаря ви за съдействието, доктор Джонсън. Ще се видим в съда.

Той изведе навън обвиняемия и адвоката му, после се отправи към Лидия, която си прибираше нещата:

— Дай да видя края на лентата.

— Хауи…!

Пренебрегвайки слабия й протест, той отвори отделението за лентата и издърпа навън дългата ивица стенографска хартия. Докато преглеждаше за мястото, където доктор Джонсън си отпусна езика, Лидия каза:

— Нали не смяташ да го разориш? Няма да му отнемеш всичко, което има? — Тя бе слаба, тъмнокоса и с една крехка на вид красота.

Хауърд се изсмя:

— Ха! Не си струва труда. Пък и според S. O. P.: Първо поискай невероятна сума, а после нагласи нещата около границата на застраховката му. Да му взема всичките авоари — което вероятно мога да постигна, ако се стигне до съд — и да изтърпя един дълъг ликвидационен процес, това си е живо главоболие. Най-доброто, което мога да направя, е да докопам тлъстия чек от застрахователната компания, да си прихвана моите четирийсет процента и да се прехвърля на следващото гълъбче.

— Това ли е той? Просто гълъбче?

— Което чака да бъде оскубано.

Усети, че нещо метафората му куца, но не се постара да разбере какво. Бе открил мястото, което търсеше по лентата. Отбеляза го с химикалка.

— Спри транскрибирането до тук.

— Защо?

— Тук докторът направи заключителните си сълзливи излияния за това, че съм застрашавал семейството му и…

— … за твоята загриженост за банковата ти сметка? — Тя му се усмихна.

— Да, не искам тази част в показанията.

Нейната усмивка палаво се изви.

— Тази част някакси ми допадна.

— Изхвърли я.

— Не мога да го направя.

— Разбира се, че можеш, Сис.2

Усмивката й се бе изпарила.

— Няма. Това е незаконно.

Комментарии к книге «Чувства», Ф. Пол Уилсън

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства