— Добре, достатъчно — каза Хауърд, кимвайки по посока на Лидия и стенографския апарат, докато затваряше куфарчето и се надигаше от мястото си. Вече бе оставил нещата да стигнат твърде далеч.
— Снемането на показания свърши. Благодаря ви за съдействието, доктор Джонсън. Ще се видим в съда.
Той изведе навън обвиняемия и адвоката му, после се отправи към Лидия, която си прибираше нещата:
— Дай да видя края на лентата.
— Хауи…!
Пренебрегвайки слабия й протест, той отвори отделението за лентата и издърпа навън дългата ивица стенографска хартия. Докато преглеждаше за мястото, където доктор Джонсън си отпусна езика, Лидия каза:
— Нали не смяташ да го разориш? Няма да му отнемеш всичко, което има? — Тя бе слаба, тъмнокоса и с една крехка на вид красота.
Хауърд се изсмя:
— Ха! Не си струва труда. Пък и според S. O. P.: Първо поискай невероятна сума, а после нагласи нещата около границата на застраховката му. Да му взема всичките авоари — което вероятно мога да постигна, ако се стигне до съд — и да изтърпя един дълъг ликвидационен процес, това си е живо главоболие. Най-доброто, което мога да направя, е да докопам тлъстия чек от застрахователната компания, да си прихвана моите четирийсет процента и да се прехвърля на следващото гълъбче.
— Това ли е той? Просто гълъбче?
— Което чака да бъде оскубано.
Усети, че нещо метафората му куца, но не се постара да разбере какво. Бе открил мястото, което търсеше по лентата. Отбеляза го с химикалка.
— Спри транскрибирането до тук.
— Защо?
— Тук докторът направи заключителните си сълзливи излияния за това, че съм застрашавал семейството му и…
— … за твоята загриженост за банковата ти сметка? — Тя му се усмихна.
— Да, не искам тази част в показанията.
Нейната усмивка палаво се изви.
— Тази част някакси ми допадна.
— Изхвърли я.
— Не мога да го направя.
— Разбира се, че можеш, Сис.2
Усмивката й се бе изпарила.
— Няма. Това е незаконно.
Комментарии к книге «Чувства», Ф. Пол Уилсън
Всего 0 комментариев