Оставил очите.
Приятел пъшкал пак. Движил ръка. Трябва тръгва веднага. Гледа последно кръв и зъби и вторачени очи дето някога хубаво момиче-лице.
Извинява, момиче. Не твоя вина.
Трябва тръгва. Маха се бързо. Първо взема пари. Момиче пари. Взема приятел портфейл също даже. Винаги взема пари. Трябва пари.
Сега тръгва. Не много далеч. Изкачва стена съседна сграда. Намира тъмно място където може вижда и не може бъде видяно. Където може чака. Скоро детективът Харисън пристига.
Там долу може вижда приятел претъркулва. Застава на колене. Люлее. Вижда него гледа приятелка.
Приятел крещи ужасно. Лошо да чува. Прави толкова тъжно. Кара плаче.
Кевин Харисън чу гласът на Джакоби на другия край на телефонната линия и му се прииска да е болен.
— Не ми казвай — изпъшка.
— Съжалявам — каза Джакоби. — Още една.
— Къде?
— Уест, четирийсет и девет, точно до…
— Ще го намеря — трябваше само да потърси премигващите червени светлини.
— Нощта е пред нас, лейтенант — ясно долови недоизказания на глас укор — Ти си този, дето иска да живее на Лонг Айлънд.
На леглото до него, Марта измърмори от дълбините на възглавницата си, когато затвори:
— Пак ли?
— Да.
— О, Боже! Кога най-после ще спре?
— Когато го заловя.
Ръката й нежно докосна неговата.
— Зная, че цялата тази отговорност е тежка за теб. Винаги можеш да разчиташ на мен, ако ти потрябвам.
— Знам — Той се наведе и я целуна. — Благодаря.
Той напусна топлото легло и пропусна душа. Нямаше време за такива неща. Чиста риза, вчерашния измачкан костюм, натъпкана в джоба му вратовръзка и вече бе навън, в зимната нощ.
Когато сигурността на малката му къща тип ранчо остана зад него, Харисън се почувства гол и уязвим тук, навън, в тъмнината. Докато се отправяше на юг по Глен Коув Роуд към изхода за Лонг Айлънд, осъзна че децата и Марта са единственото, което го крепи през последните дни. Семейството му се бе превърнало в спокоен и разумен остров сред един полудял свят.
Всичко останало непрекъснато се менеше. Поради причини, които все още не си бе обяснил, доброволно се зае да оглави търсенето на този убиец. Сега цялата му бъдеща кариера в управлението висеше на успеха, който щеше да пожъне с разкриването му.
Комментарии к книге «Лица», Ф. Пол Уилсън
Всего 0 комментариев