«Фондация и Земя»

В памет на

Джуди-Линдел Рей (1943–1986),

гигант по ум и по дух

На 1 август 1941 г., като двадесет и една годишен младеж, бях абсолвент по химия в университета „Кълъмбия“ и от три години пишех професионално научна фантастика. Бързах да се видя с Джон Кембъл, редактора на „Ъстаундинг“1, комуто дотогава бях продал пет разказа. Нямах търпение да му разкажа една своя нова идея за научнофантастична повест.

Идеята бе да напиша историческа творба за бъдещето — да разкажа историята на падането на Галактическата империя. Ентусиазмът ми ще да е бил заразителен, защото Кембъл се възпламени също като мен. Той обаче не бе съгласен всичко да е побрано в една-единствена книга. Искаше поредица, описваща пълната история на десетте века бъркотия между падането на Първата галактическа империя и възхода на Втората. Събитията трябваше да бъдат представени в светлината на „психоисторическата“ наука, която с моя събеседник набързо избистрихме.

Първата повест се появи в „Ъстаундинг“ през май 1942 г., а втората — в юнския брой от същата година. Те веднага си спечелиха известност и Кембъл се постара преди края на десетилетието да напиша още шест. Повестите ставаха все по-дълги. Първата съдържаше само дванадесет хиляди думи, а две от последните три бяха по петдесет хиляди думи всяка.

Междувременно десетилетието приключи, аз се уморих от поредицата, зарязах я и се заех с други неща. Тъкмо тогава обаче различни издателства бяха започнали да издават научнофантастични книги с твърди корици.

Едно от тях беше малката фирма „Ноум прес“. Тя публикува моята поредица за фондацията в три тома: „Фондация“ (1951); „Фондация и Империя“ (1952); и „Втора Фондация“ (1953). Станаха известни като трилогия „Фондацията“.

Книгите не вървяха особено добре, тъй като „Ноум прес“ не разполагаше с капитали, с които да ги рекламира и промоцира. От тях не получих нито хонорар, нито процент от прихода.