— Думи, — с които не искам да обиждам слуха ти. През повечето време. Според документите композицията трябваше да бъде натоварена от монасите на ордена „Ксенопи“ на една глуха линия в далечния край на товарната гара. Не ме попита нищо.
Отец Петриди погледна към втория вагон, вдясно от него. След няколко минути щеше да е натоварен. Щяха да започнат с третия.
— Кой подготви локомотива?
— Както обикновено. Въглищарите и механиците. Вчера следобед. Според заповедта трябваше да бъде резерва. Това е нормално. Машините непрекъснато се повреждат… Италианците ни се смеят за това… Разбира се, преди няколко часа аз отново проверих всичко сам.
— Възможно ли е диспечерът да телефонира до товарната гара? Там, където би трябвало да се товари композицията?
— Когато тръгнах от кулата му, беше почти заспал. Сутрешното движение ще започне — машинистът погледна към сиво-черното небе — най-рано след час. Няма защо да се обажда на никого. Освен ако не му телеграфират, че е станала злополука.
— Телеграфът е прекъснат — каза монахът бързо, сякаш говореше на себе си. — Вода в разпределителната кутия.
— Защо?
— За да нямаме проблеми. И не си разговарял с никой друг, така ли?
— С никой. Дори и със стрелочниците. Преди да тръгна, проверих да не би във вагоните да има някой.
— Трябва да си прегледал графика ни. Какво ще кажеш?
Машинистът подсвирна тихо и поклати глава:
— Ще кажа, че съм изумен, братко. Нима е възможно толкова много неща да се организират така…
— За организацията има кой да се грижи. Какво мислиш за времето. То е важният фактор.
— Ако няма повреди по линията, ще можем да поддържаме скоростта. Граничната полиция в Битоля е жадна за подкупи… В Баня Лука считат гръцките влакове за добро събитие. В Сараево и Загреб няма да имаме проблеми — там пък се интересуват от по-едри риби. Храната за набожните няма да привлече вниманието им.
— Времето ме интересува, не подкупите.
— Подкупите са време. Трябва да се пазарим.
— Само ако се налага, за да не събудим подозренията им. Ще успеем ли да стигнем до Монфалконе за три нощи?
— Ако всичко е организирано както трябва — да. Ако някъде се забавим, ще можем да наваксаме през деня.
— Само в краен случай. Ще пътуваме нощем.
— Упорит си.
Комментарии к книге «Знакът на близнаците», Роберт Ладлэм
Всего 0 комментариев