В малките часове на втори февруари студен, равномерен дъжд мокреше бетонните улици на Ню Йорк сити, обвивайки ги в плътна вихрушка от пурпурно-розова мъгла. С изключение на няколко заглушени клаксона, градът, който никога не спи, остана относително непроменен. Още в три часа и седемнайсет минути след полунощ се случиха две почти едновременни, несвързани, но по същество сходни микрокосмически събития от двете срещуположни страни на Сентръл Парк, които щяха да се окажат съдбовно свързани. Едното бе на клетъчно, а другото — на молекулярно ниво. Въпреки, че биологичните последствия от тези две събития бяха противоположни, самите събития бяха предопределени да накарат извършителите — напълно непознати — да влязат в яростен сблъсък след по-малко от два месеца.
* * *Клетъчното събитие настъпи в момент на дълбоко блаженство и предизвика енергичното впръскване на не по-малко от двеста и петдесет милиона сперматозоида във вагиналната кухина. Като група разтревожени маратонци, снабдени с достатъчно енергийни запаси, сперматозоидите се активизираха бързо и започнаха един истински Херкулесов поход срещу смъртта: невероятно изтощително и рисковано състезание, което само един можеше да спечели, оставяйки за другите кратък, безплоден живот.
Първо трябваше да се достигне до слизестата преграда на утробната кухина. Въпреки страховитата бариера, сперматозоидите бързо възтържествуваха, макар и това да бе Пирова победа. Десетки милиони от първоначалната вълна гамети се бяха самопожертвали, за да могат съдържащите се в тях ензими да направят преминаването възможно за останалите.
Следващото изпитание за тази орда, на която бе отреден кратък миг живот, бе да премине относително голямото утробно пространство, равняващо се по дължина и опасност на плуването, което трябва да предприеме малка рибка, прекосявайки. Големия бариерен риф. Но дори тази на пръв поглед непреодолима пречка бе преодоляна, когато няколко хиляди щастливи и здрави отделни сперматозоида достигнаха до отворите на фалопиевите тръби, оставяйки зад себе си стотици милиони нещастници, които нямаха същия късмет.
Комментарии к книге «Маркер», Робин Кук
Всего 0 комментариев