«Синове на съдбата»

Сюзан изля сладоледа право върху главата на Майкъл Картрайт. Така протече първата им среща — поне според твърденията на техния кум, когато след двайсет и една години двамата се ожениха.

По онова време и двамата бяха на три годинки и когато Майкъл ревна, майката на Сюзан дотърча да види какво е станало. Единственото обяснение, което Сюзан даде, бе:

— Какво пък, изпроси си го!

Отърва се леко — само с едно шляпване. Това едва ли бе съвършеното начало на една голяма любов.

Пак според кума следващата среща между двамата се състояла, когато те тръгнали на училище.

С вид на човек, който е наясно с всичко, Сюзан оповести на първолаците, че Майкъл е ревльо, глезльо и портаджия. Майкъл пък обеща на другите момчета да ги почерпи от вафлата си, ако те издърпат плитките на Сюзан Илингуърт. Но след първия опит малко от хлапаците се престрашиха да повторят.

В края на първи клас и Сюзан, и Майкъл бяха обявени за първенци на класа. Учителката реши, че така е най-разумно: само това оставаше, пак да се повтори случката със сладоледа. Сюзан сподели с приятелките си, че Майкъл не е никакъв първенец, понеже майка му му помагала с домашните, на което малчуганът отвърна, че дори и да е така, те поне са написани с неговия почерк.

Съперничеството си остана все така ожесточено и в прогимназията, и в гимназията, докато накрая двамата не влязоха в различни вузове — Майкъл в Университета на щат Кънектикът, Сюзан — в Джорджтаунския университет. През следващите четири години правеха всичко възможно да не се засичат. Колкото и невероятно да звучи, пътищата им отново се кръстосаха не другаде, а у Сюзан, когато родителите й най-изненадващо устроиха празненство по случай нейното дипломиране. Най-голямата изненада бе не че Майкъл е приел поканата, а че изобщо е дошъл на увеселението.

Сюзан не позна веднага стария си съперник отчасти защото той бе порасъл с цели десет сантиметра и за пръв път бе по-висок от нея. Разбра кой всъщност е снажният красив младеж едва след като му поднесе чаша вино и той й рече:

— Е, този път поне не ми го изля на главата.

— Божичко, наистина се държах ужасно — отвърна Сюзан с тайното желание той да я опровергае.

— Така си е — каза младежът, — но си го заслужавах.

— Ами да — възкликна Сюзан и веднага съжали.