«Картината»

За моите племеннички и племенници, по реда на тяхното раждане: Елизабет, Андрю, Кортни, Дейвид, Джъстин и Джери. С обич.

Бих искала да благодаря на д-р Лари Ашкинази, мой добър приятел и зъболекар, който ме насърчи да посетя Аспен и ми позволи да се позабавлявам с неговия герой в тази книга.

— Почти стигнахме — каза тихо Джуд на Уилийн, негова партньорка в престъпленията и любовта, и отби от шосето по частния път, водещ към къщата на Бонел. Беше три без пет следобед и облаците над околните планини отново предвещаваха снеговалеж за скиорите, прекарващи ваканцията си във Вейл. Джуд се огледа наоколо. Всеки път, непосредствено преди да наруши закона, всеки нерв в него вибрираше. Но тази работа беше подробно планирана и нямаше опасност да се провали.

Бе се свързал с мосю Бонел, като се представи с името на известен арт-дилър с богати връзки. Господин Бонел беше много щастлив да го покани да огледа по-отблизо картината на Бийсли, оценена за два милиона долара.

— И помни — каза Джуд на Уилийн, докато приближаваха обширната двуетажна, измазана с гипс къща. — Стопанинът трябва да е излязъл в един часа, но в случай, че там има някой друг, спреят ти трябва да бъде готов.

— Готов е.

В случай, че мосю Бонел гледаше през прозореца, те носеха посивели перуки, направени от най-фините човешки косми и си бяха сложили сиви вежди. Уилийн носеше чифт големи очила с диоптри, които прикриваха сексапила й, а Джуд беше сложил шарени спортни очила.

Паркираха на паркинга така, че тъмносивият им „Седан“ да може да потегли бързо, притичаха през стълбите до предната врата и натиснаха звънеца.

Нямаше никакъв отговор.

Студеният вятър караше Уилийн да пристъпва от крак на крак.

— Клод да не е прецакал нещата? — попита тя с нетърпение.

— Клод никога не прецаква нещата — тихо, но раздразнено отговори Джуд. — Нали ме чу като говорих с Бонел преди час? Той потвърди уговорката.

Джуд изгледа бравата с надежда, после установи, че вратата не беше заключена. Внимателно сложи ръка на бравата. Тя се завъртя леко и вратата се отвори. Джуд инстинктивно сграбчи флакона със спрей в джоба си.

Кимна на Уилийн и прошепна „Да вървим!“

След като прекосиха прага, Уилийн докосна ръката му и му показа пулта на охраната до входната врата. Светлината беше зелена, значи, алармата не беше включена.

Те тръгнаха по коридора.