На север от Форт Хадли е разположен средно големият град Мидлънд, един типично военен град в някои отношения, населен с пенсионирани военни и цивилни служители от базата, с хора, които търгуват с войниците, а също и такива, които нямат нищо общо с военните, но това не им пречи да си живеят добре.
Мидлънд е бил английски търговски пункт още през 1710, преди това е бил преден пост на испанската колония Свети Августин във Флорида, а още преди това е бил индиански град, център на племето Упатой. Испанците изгорили индианския град, англичаните изгорили испанския преден пост, французите изгорили английския търговски пост, а английската армия изгорила и изоставила своя Форт по време на революцията и най-накрая янките го изгорили през 1864. Като гледа мястото днес, човек се чуди за какво е било всичко това. Както и да е, днес тук има добра пожарна команда.
Излязох на междущатския път, който заобикаля Форт Хадли и Мидлънд и подкарах на север през откритото поле към един изоставен паркинг за каравани. Тук се бях настанил временно и намирах усамотението много подходящо за моята работа.
Моята работа. Аз съм офицер в американската армия. Чинът ми е без значение, а моята работа е и тайна. Аз съм към Централния следствен отдел, ЦСО, а в армията, където чиновете са от голямо значение, най-добрият чин е липсата на такъв. Но всъщност, както почти целия личен състав на ЦСО, аз съм подофицер — специален чин, който се намира между тези на сержантите и офицерите. Това е доста добър чин, защото осигурява повечето от привилегиите на офицерите, но не те обременява с много от задълженията им, или с всички тия циркаджийските номера свързани с офицерския чин. Към подофицерите се обръщат с „господине“, а следователите от ЦСО често носят цивилни костюми, като мене тази вечер. Има моменти, когато дори си въобразявам, че съм цивилен. Има обаче и случаи, когато нося униформа. В тези случаи военното министерство ми издава документи под ново име, с чин, подходящ за случая и съответна униформа. Явявам се на служба в тази военна част, където работи моята жертва и изпълнявам възложените ми задължения, докато събирам доказателства за военния прокурор.
Комментарии к книге «Дъщерята на генерала», Донева
Всего 0 комментариев