Между другото Синтия Сънхил наближаваше трийсетте, а аз вече бях над четирийсет, така че нашата връзка не беше пролетно-есенна, а по-скоро пролетно-лятна. Тя продължи година, докато и двамата бяхме командировани в Европа, а годеникът й, майор от специалните части, беше командирован в Панама. Животът на военните е безпощаден към всякакъв вид връзки, а защитата на западната цивилизация буди желание за секс.
Синтия и аз се бяхме разделили малко повече от година преди тази случайна среща, при обстоятелства, които най-добре биха могли да се опишат като объркани. Явно нито тя, нито аз го бяхме забравили; мен все още ме болеше, а тя все още беше сърдита. Измаменият годеник също изглеждаше малко раздразнен последния път, когато го видях в Брюксел с пистолет в ръка.
Има нещо испанско в архитектурата на офицерския клуб, може би дори мавританско и вероятно поради това внезапно се сетих за „Казабланка“ и процедих с крайчеца на устата си:
— От всички барове на света, тя влезе точно в моя.
Или не го разбра, или не беше в настроение за шеги, защото продължи да си чете вестника „Старс ендстрайпс“, вестник, който никой не чете, поне не на публично място. Но Синтия е малко прекалено предана, лоялна и ентусиазирана за войник и в нея няма нищо от цинизма и отегчението, които повечето мъже проявяват след няколко години служба.
— Сърца, изпълнени със страст, ревност и омраза — подсказах аз.
— Върви си, Пол — отвърна ми Синтия.
— Съжалявам, че обърках живота ти — казах искрено.
— Ти не би могъл да объркаш дори и деня ми.
— Ти разби сърцето ми — казах още по-искрено.
— Бих желала да разбия главата ти — отвърна тя с истински ентусиазъм.
Виждах, че отново възпламенявам някакво чувство в нея, но това със сигурност не беше страст. Спомних си едно стихотворение, което й шепнех в по-интимните ни моменти, наведох се напред и казах нежно:
— Никой не доставя такава наслада на очите ми като Синтия,никой не радва така ушите ми като Синтия,никой не притежава сърцето ми освен Синтия.Изоставих всичко, за да последвам Синтияи ето ме тук, готов да умра, ако това е, което иска Синтия.— Добре. Умри тогава.
И тя се изправи и тръгна.
— Изсвири го още веднъж. Сам.
Комментарии к книге «Дъщерята на генерала», Донева
Всего 0 комментариев