«Геометрия на любовта»

Беше един от ония късни дъждовни следобеди, когато отделът за играчки в „Улуърт“, на Пето Авеню, е пълен с жени, които, изглежда, са извършили прелюбодеяние и сега купуват подарък за най-малкото си дете. Точно този следобед имаше десетина от тях — миловидни, благоуханни и добре облечени, но с болезнения вид на жени, до неотдавна разголвани от някой мръсник в стаята на третокласен хотел, а сега бързат да се приберат и да попаднат в прегръдките на любимото дете. До такова заключение стигна Чарли Малори, когато напускаше железарския отдел, където си бе купил отвертка. Не ставаше дума за морал. Той направи обобщението си най-вече от желание да придаде на невзрачния дъждовен следобед известна насоченост и цвят. Работите в службата вървяха мудно. По обед бе поправял един шкаф за папки. За това му трябваше и отвертка. Приел веднъж предположението си, той се взря по-отблизо в лицата на жените и сякаш откри известно потвърждение на своите фантазии. Какво друго освен пресищане и разочарование от прелюбодеянието можеше да ги накара да изглеждат и въодушевени, и така сълзливи? Защо въздишат така дълбоко, когато се докосват до невинните играчки? Една от жените носеше кожено палто, също като онова, което бе купил за Коледа на жена си Матилда, Като погледна по-внимателно, той видя, че това не само е палтото на Матилда, но и самата Матилда.

— Гледай ти, Матилда — извика той. — Какво, за бога, търсиш тук?

Тя вдигна глава от дървеното пате, което разглеждаше. Бавно, бавно изразът на огорчение върху лицето и се затъмни от гняв и презрение.

— Мразя да ме шпионират — изсъска тя.

Гласът й бе силен и другите жени-купувачки вдигнаха глави, готови да бъдат свидетелки на всичко.

Малори се обърка.

— Но аз не те шпионирам, мила — каза той. — Аз само…

— Едва ли има нещо по-жалко от това да следиш хората по улиците. — Изражението и гласът й бяха оперетни. Публиката слушаше внимателно и към нея скоро се присъединиха клиентите от железарския и градинарския отдел. — Да преследваш една невинна жена по улицата, е най-долното, противно и подло занимание — добави тя.

— Но, мила, аз съм просто случайно тук.

Смехът й бе безмилостен.

— Просто ей така, случайно висиш в отдела за играчки на „Улуърт“? И очакваш да повярвам?

— Бях в железарския отдел — каза той, — но всъщност това няма значение. Дай да пием нещо заедно и да хванем ранния влак.