«Цената на живота»

Зимата беше побягнала от градските улици, но лицето на Сам Томашевски, който влезе, препъвайки се, в задната стая на бакалничката си, приличаше на снежна буря. Седнала на кръглата маса, Шура ядеше хляб с домат и сол и като го погледна изплашено, доматът стана още по-тъмночервен. Преглътна току-що отхапаната хапка и се затупа с пухкавия си юмрук по гърдите, за да я прокара надолу. Сам по себе си този жест беше вече скръбен, защото по безмълвния му вид тя разбра, че има неприятности.

— Боже мой — гракна Сам.

Тя изпищя, с което го накара да потрепери и да се отпусне изнурено върху един стол. Шура се бе изправила, вбесена и изплашена.

— Говори, за бога!

— До нас... — изломоти Сам.

— Какво се е случило до нас? — повиши глас тя.

— Откриват магазин!

— Какъв магазин? — викът беше пронизителен.

Той размаха яростно ръце.

— Бакалница откриват до нас.

— Ой! — захапа кокалчетата на пръстите си тя и стенейки, потъна обратно в стола. По-лошо не можеше и да бъде.