«Сметката»

Въпреки че улицата се намираше близо до река, тя нямаше излаз към нея и представляваше тясна, крива редица от стари небоядисани жилищни сгради. Ако някое дете хвърлеше топката си право нагоре, можеше да види късче бледо небе. На ъгъла, точно срещу почернялата жилищна сграда, където Шлегел работеше като домоуправител, се издигаше друга като нея, с малката разлика, че там беше единственият магазин на улицата — пет каменни стъпала надолу в сутерена, — малка тъмна бакалничка, собственост на г-н и г-жа Ф. Панеса, всъщност една дупка в стената.

Току-що я били купили с последните си пари, каза г-жа Панеса на жената на домоуправителя, за да не са зависими от дъщерите си, и двете, както подразбра г-жа Шлегел, омъжени за мъже егоисти, които бяха повлияли лошо на характерите им. За да бъдат изцяло независими от тях, Панеса, фабричен работник, изтеглил спестяванията си от три хиляди и купил тази малка бакалничка. Когато г-жа Шлегел се огледа — макар че познаваше бакалничката достатъчно добре от многото години, през които тя и Уили работеха като домоуправители отсреща — и попита: Защо купихте точно тази? — г-жа Панеса обясни, че е малка и няма да е необходимо да се трепят. Панеса бе на шейсет и три. Не били дошли, за да правят пари, а за да се издържат, без да работят прекалено много. След като обсъждали дни и нощи наред, решили, че бакалничката ще- им осигури поне препитанието. Тя се взря в измъчените очи на Ета Шлегел и Ета каза, че се надява това да е така.