«Оплаквачите»

840


1 страница из 8
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Бърнард МеламъдОплаквачите

Някогашният сортировач на яйца Кеслър живееше сега сам от социалната си осигуровка. Преминал вече шейсет и петте, той можеше все още да си намери доходна работа при не един търговец на масло и яйца, защото умееше да сортира и степенува бързо и безпогрешно, но беше по природа несговорчив и се славеше като кавгаджия, та търговците на едро минаваха и без него. Затова след време се оттегли и заживя скромно с пенсията си. Кеслър обитаваше малък евтин апартамент на последния етаж в един порутен жилищен блок в Ийст Сайд. Вероятно защото живееше на толкова много стъпала, никой не си правеше труда да го посети. Беше доста самотен, както бе прекарал и по-голямата част от живота си. По едно време имаше семейство, но неспособен да изтърпи нито жена си, нито децата си, които непрекъснато му се пречкаха, след няколко години той просто ги напусна. Оттогава така и не ги видя, защото не ги потърси нито веднъж, а и те не го търсеха. Трийсет години бяха изминали. Нямаше представа къде са, пък и не мислеше много за това.

В блока, макар че бе живял там десет години, почти не го познаваха. Наемателите от двете страни на неговия апартамент на петия етаж, едно италианско семейство с трима сина на средна възраст и сбръчканата им майка, и една мрачна бездетна немска двойка на име Хофман, никога не му казваха Добър ден, нито пък той ги поздравяваше, когато се качваше или слизаше по тясното дървено стълбище. Някои от хората в къщата разпознаваха Кеслър, когато го подминаваха по улицата, но мислеха, че живее другаде на същата пресечка. Дребният, гърбав домоуправител Игнейс го познаваше най-добре, тъй като бяха играли няколко пъти пинакъл, но Игнейс, обикновено губещият, защото не умееше да играе на карти, след време престана да се качва горе. Оплака се на жена си, че не може да понася вонята на жилището му, че просто му се повдига от мръсотията в апартамента с вехтошарските мебели. Управителят му беше създал такова име и сред другите на етажа и те го избягваха като вмирисан старец. Кеслър схващаше това, но ги презираше до един.

Комментарии к книге «Оплаквачите», Бърнард Меламъд

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства