«Родова книга»

На вратата на кабинета в частната поликлиника висеше табелка, която известяваше, че в него има прием доктор на медицинските науки, специалист по детска психология. На табелката бяха изписани фамилията, името и бащиното име на лекаря, когото ми бяха препоръчали като едно от най-големите научни светила по въпросите на взаимоотношенията между деца и родители. Записах се за прием при него последен, за да не ограничавам себе си и него във времето:ако разговора се окажеше полезен щях да предложа на лекаря допълнително заплащане за да продължим важният за мен разговор.

Зад бюрото в кабинета седеше човек на пенсионна възраст с тъжно лице. Той уморено подреждаше в папка изписани листи хартия. След като ми предложи да седна, лекарят сложи пред себе си чист лист хартия и каза;

— Слушам ви. Какви са проблемите?

За да не разказвам дългата история, свързана със събитията след срещата с Анастасия в тайгата, аз се постарах да изложа същината на въпроса колкото може по-кратко:

— Александър Сергеевич, нужно ми е да установя контакт с дете, със своя син, който скоро ще навърши пет години.

— Смятате, че сте загубили контакта с вашия син? — уморено и безучастно попита психологът.

— Такъв осмислен контакт почти не е имало. Стана така, че след неговото раждане, аз почти не съм общувал с детето. Видях го в съвсем кърмаческа възраст, а после… Нито веднъж не съм разговарял с него, и изобщо той е започнал да осмисля живота без мен. Живеехме отделно, но сега ми предстои среща с моя петгодишен син и разговор с него. Може би съществуват някакви методи, които помагат да се предразположи детето към мен? Има случаи когато мъж се жени за жена, която вече си има дете и някак си създава контакт с него, става му и баща и приятел.

— Методи, разбира се има, но не винаги са еднакво ефективни. Много неща във взаимоотношенията между деца и родители зависят от индивидуалностите в характерите.

— Разбирам, но все пак ми се иска да знам тези конкретни методи.