Пред къщата на помешчика Грябов спря прекрасна каляска с гумени шини, с дебел кочияш и с кадифено седалище. От каляската изскочи околийският предводител на дворянството Фьодор Андреич Отцов. В преддверието го срещна съненият слуга.
— Господарите в къщи ли са? — попита предводителят.
— Съвсем не. Господарката и децата отидоха на гости, а господарят с мамзел гувернантката ловят риба. От сутринта още.
Отцов постоя, помисли и тръгна към реката да дири Грябов. Намери го на около два километра от къщи, като се приближи до реката. Когато погледна надолу от стръмния бряг и видя Грябов, Отцов прихна да се смее… Грябов, едър, дебел човек с много голяма глава, седеше на пясъка, скръстил под себе си по турски крака, и ловеше риба с въдица. Шапката му беше на тила, връзката му се изметнала настрана. До него стоеше висока, тънка англичанка с изпъкнали рачешки очи и голям птичи нос, който приличаше повече на кука, отколкото на нос. Облечена беше с бяла муселинова рокля, през която ясно прозираха сухите й жълти плещи. На златния й колан висеше златно часовниче. И тя ловеше риба с въдица. Около двамата цареше мъртва тишина. И двамата бяха неподвижни, като реката, върху която плаваха въдичарските им тапи.
— Желание страстно, но участ горчива! — засмя се Отцов. — Здравей, Иван Кузмич!
— А… ти ли си? — попита Грябов, без да откъсва очи от водата. — Пристигна ли?
— Както виждаш… А ти все още с тия свои глупости се занимаваш! Не си отвикнал още?
— Къде, по дяволите… Цял ден ловя, от сутринта… Някак не върви днес. Нищо не хванах нито аз, нито този караконджо. Седим, седим и никакъв дявол! Просто да се скъсаш от яд!
— Я се остави! Върви да пием водка!
— Почакай… Може да хванем нещо. Привечер рибата повече кълве… Седя, брат, тука от сутринта! Такава скука, че не мога да ти я опиша. Кой ме дявол караше да се захващам с този лов! Зная, че е глупост, а седя! Седя като подлец някакъв, като каторжник и гледам водата, като глупак някакъв! На коситба трябва да ида, а аз риба ловя. Вчера в Хапониево преосвещеният служи, а аз не отидох, тука седях ей с тази чига… с тази вещица…
— Но… ти побъркан ли си? — попита Отцов и засрамено погледна англичанката. — Ругаеш пред дама… и то нея…
Комментарии к книге «Дъщеря на Албион», Антон Павлович Чехов
Всего 0 комментариев