На Кастор
Той е човек без значение за
общността — просто индивид.
Л.-Ф. Селин „Църквата“ Бележка на издателяТези записки бяха открити сред книжата на Антоан Рокантен. Публикуваме ги без никакви промени.
На първата страница не е отбелязана дата, но имаме сериозни основания да предполагаме, че тя предхожда с няколко седмици началото на същинския дневник. Ще рече, че е била написана най-късно към началото на януари 1932 година.
По онова време, след пътешествия из Средна Европа, Северна Африка и Далечния изток, Антоан Рокантен от три години пребивавал в Бувил, за да завърши историческото си изследване, посветено на маркиз Дьо Ролбон.
(обратно)Страница без датаНай-добре ще е да описвам събитията ден за ден. Да водя дневник, за да си ги изясня. Да не ми убягват отсенките, дреболиите, дори нищожни наглед, и непременно да ги степенувам. Трябва да опиша как виждам тази маса, улицата, хората, пакета тютюн, тъй като в това се състои промяната. Трябва точно да определя нейния обхват и естеството й.
Ето например картонена кутийка, в която има шишенце мастило. Нека се опитам да изразя как я виждах преди и как сега я…1 И тъй, тя е правоъгълен паралелепипед и се откроява върху — глупаво е, няма какво да се каже за нея. Това именно е нужно да избягна, не бива да приписвам странности на предмети, в които няма нищо особено. Мисля, че тук е опасността при воденето на дневник: човек всичко пресилва, нащрек е, постоянно изопачава истината. От друга страна, сигурно е, че съм в състояние всеки миг — и то тъкмо пред кутийката или пред която и да е вещ — да изпитам отново онзиденшното чувство. Винаги трябва да бъда бдителен, ако ли не, то пак ще ми се изплъзне. Не бива нищичко да…2, а усърдно и най-изчерпателно да отбелязвам всичко, което става.
Комментарии к книге «Погнусата», Жан-Пол Сартр
Всего 0 комментариев