Всеизвестна истина е, че нежененият мъж, който притежава голямо богатство, има нужда от съпруга.
Сега Пембърли беше домът на Джорджиана и привързаността на двете млади жени една към друга, беше точно това, което Дарси се надяваше да види. Те се обичаха. Много повече, отколкото самите предполагаха. Джорджиана беше спечелила сърцето на Елизабет. Въпреки че в началото тя слушаше с удивление нейния оживен, забавен, нападателен маниер на разговор с брат й, удивление, което граничеше с тревога. Докато в него самия — човекът, който винаги възбуждаше у нея уважение, а то от своя страна почти надвишаваше вълнението й — сега тя виждаше как надделява чувството на радост. Съзнанието й проумя нещо, което никога преди това не бе успявала да проумее. С помощта на Елизабет тя започна да разбира, че може да получи свобода от съпруга си, която един брат не винаги ще позволи на сестра си, десет години по-малка от самия него.
Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци“ ПЪРВА ГЛАВАЩом като през изминалите години се потвърди необходимостта един млад мъж, който притежава голямо богатство, да изпита нужда от съпруга, в такъв случай и обратната страна на нещата трябваше да докаже тази истина: всяка красива и заможна лейди трябва да се стреми със жар да открие своя съпруг.
И все пак нашата героиня се намери в положение единствена да се противопоставя на тази самодоволна увереност. Мис Джорджиана Дарси от Пембърли в Дарбишър беше красива, завършена и нещо повече — наследница на едно значително богатство, но остана въпреки това на седемнайсет години съвсем незаинтересована и несклонна да осигури бъдещето си щастие, като предостави това богатство на когото и да било. Джорджиана имаше причина за това.
И причината не се криеше във факта, че тя не беше опитвала да се влюби, съвсем не беше така. Никога не беше бленувала за нищо повече от това. Но първото й любовно приключение само я беше обезсърчило. Останала сираче, още от времето, когато бе навършила деветата си година, тя израстваше като едно необикновено хубаво и очарователно дете. Отглеждаше я нейният единствен брат и любящ пазител — Фицуилям Дарси. Бяха я обучавали цяла поредица от гувернантки и докато те всички я намираха за хрисима, дори плаха, това впечатление не беше потвърдено от нито едно обстоятелство. Впечатление, което правеше недопустимо предположението, че тя не може да извърши нищо против собствените си желания.
Комментарии к книге «Дързост», Джулия Барет
Всего 0 комментариев