«Прометей»

Джордж БайронПрометей1 I Титане, вечно жив, за чийто взорна смъртността терзанията тленни,в действителната им печал видени,не бяха унизителен позор,с какво ли тази жал те награди?С безмълвна горест в болните гърди,с веригата, орела и скалата,и мъката на гордия в душата,която ще притиска зъб о зъб,дори и да се задуши от скръб,та само в миг самотен да въздъхне,но тъй, че да не чуят на небето,и ще се крие в себе си, дордетогласът й най-подир без ек заглъхне.II Титане, твоят труден жребий беборбата между воля и страдание —в безсмъртието вечно изтезание!И тъй неумолимото Небеи на Съдбата глухото тиранство,Ненавистта, която с постоянствотвори в безсмислената си забаванещата, за да ги унищожава,отказаха ти даже и смъртта.Твой беше дарът клет на вечността,за който ти достоен се показа —от тебе Зевс изтръгна не молба,а само гръмотевични заканиот пъкъла на живите ти рани.Ти бе прозрял в суровата съдба,но даже и сега не му я каза,стаил присъда в своето мълчание,а той в напразното си разкаяниетака се разтрепери, че едвасам мълниите си не изтърва.III О, грях божествен — ти донесе лекЗа мъката световна и понечис напътствени добросърдечни речида укрепиш разумния човек.Но и след страшното си поражениечрез силата на своето търпениеи с тази устойчивост, и с отпорана гордия си Дух, все тъй висок,и на Земя и Небеса след спораоставяш ни един велик урок:самият ти си символ, знак тържественза нашата съдба и Верен избор;човекът, като теб почти божествен,е ручей мътен, но от бистър извор —Затуй, макар и не дотам добре,сам ориста си може да прозре:страдание, безкрайна съпротива,тъга несподелена, саможива,а срещу тях, на всички скърби равен,Духът му, годен да стои изправен,и твърдата му воля, и умът —той, който в изпитните ще съгледанаградата за стръмния си път,та да ликува в дързостта си бледаи да превърне Гибелта в Победа.1816 Информация за текста

© Александър Шурбанов, превод от английски

George Byron

1816

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008