«Прометей»

Джордж Байрон Прометей1

I

Титане, вечно жив, за чийто взор на смъртността терзанията тленни, в действителната им печал видени, не бяха унизителен позор, с какво ли тази жал те награди? С безмълвна горест в болните гърди, с веригата, орела и скалата, и мъката на гордия в душата, която ще притиска зъб о зъб, дори и да се задуши от скръб, та само в миг самотен да въздъхне, но тъй, че да не чуят на небето, и ще се крие в себе си, дордето гласът й най-подир без ек заглъхне.

II

Титане, твоят труден жребий бе борбата между воля и страдание — в безсмъртието вечно изтезание! И тъй неумолимото Небе и на Съдбата глухото тиранство, Ненавистта, която с постоянство твори в безсмислената си забава нещата, за да ги унищожава, отказаха ти даже и смъртта. Твой беше дарът клет на вечността, за който ти достоен се показа — от тебе Зевс изтръгна не молба, а само гръмотевични закани от пъкъла на живите ти рани. Ти бе прозрял в суровата съдба, но даже и сега не му я каза, стаил присъда в своето мълчание, а той в напразното си разкаяние така се разтрепери, че едва сам мълниите си не изтърва.

III

О, грях божествен — ти донесе лек За мъката световна и понечи с напътствени добросърдечни речи да укрепиш разумния човек. Но и след страшното си поражение чрез силата на своето търпение и с тази устойчивост, и с отпора на гордия си Дух, все тъй висок, и на Земя и Небеса след спора оставяш ни един велик урок: самият ти си символ, знак тържествен за нашата съдба и Верен избор; човекът, като теб почти божествен, е ручей мътен, но от бистър извор — Затуй, макар и не дотам добре, сам ориста си може да прозре: страдание, безкрайна съпротива, тъга несподелена, саможива, а срещу тях, на всички скърби равен, Духът му, годен да стои изправен, и твърдата му воля, и умът — той, който в изпитните ще съгледа наградата за стръмния си път, та да ликува в дързостта си бледа и да превърне Гибелта в Победа. 1816

Информация за текста

© Александър Шурбанов, превод от английски

George Byron

1816

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00

1

Стихотворението е публикувано заедно с поемата „Шильонският затворник“ през 1816 г. и е тематично свързано с нея. В трактовката на Байрон Прометей е не толкова създател и благодетел на човеците, извор на творческо вдъхновение, колкото символ на титаничното и гордо страдание, на несъкрушимия човешки дух. В този смисъл той се приближава до Байроновия герой, вечния бунтар и богоборец Каин. Бел. ред.

(обратно)

Реклама на сайте