«Ловувам, следователно...»

Валеше.

Не капки, а плътни водни струи носеха небесно послание на изстрадалата земя. Петима мъже газеха до колене във вода и заливаха неприветливата природа с поток от цветисти ругатни на няколко езика. И трябва да се отбележи, че дъждовният еквивалент на словоизлиянията им без съмнения би накарал гореспоменатата буря да изглежда смешна.

— Ще се издавим — отбеляза Джентълмена, докато опитваше да нагласи чадъра си така, че главата му да остане суха.

— Няма — успокои го Сянката, — носим лодка.

— Само си я носим — не мирясваше Джентълмена. — Откак Снежинката спа в нея, гуменетката за нищо не става.

— Хей, чадърджийо, като знаеш много, другия път ще се сгуша при теб. Не стига, че натъпка оборудването си в моя спален чувал, за да…

— Млък! — изръмжа Тъмния. — Как не ви се напълниха устите с вода, бре! Вчера ми свърши аспирина и искрено моля да не предизвиквате главоболието ми.

Замълча за няколко секунди и добави:

— И без това до няколко минути дъждът ще спре.

В интерес на истината, позна.

Двестакилограмовият негър, известен като Снежинката, изстиска с професионални движения необятната си парка и се озъби на озарилото небосвода огнено кълбо, познато като слънце:

— Да ми я изсушиш, иначе…

Тъмния с усмивка го изчака да просне дрехата си на скалите и му подаде черния шлифер и ризата си. После приближи до Шепота, приклекнал до някаква машинария с малко екранче.

— Къде сме?

Дългите пръсти на локаторчика се плъзнаха по окъпания в зелена светлина монитор.

— Тук — каза тихо. — Скоро ще го настигнем.

Тъмния отметна назад дългата си черна коса и изръмжа доволно.

— Много се извинявам за безпокойството, но трябва да видя документите и ловните ви билети.

Малкото светещо кълбо, на което принадлежеше горното изказване, се отдръпна няколко метра назад и увисна неподвижно във въздуха. Сянката се материализира и извади от чантичката на кръста си разноцветни хартийки. Кълбото се приближи, за да ги огледа.

— Мда… Май всичко е наред. Разрешителните ви са за още седмица. Успяхте ли да хванете поне един?

— Не, но сме на път — гордо потупа огромната си пушка Снежинката.

— Пожелавам ви успех — рече летящата машинка. — Нещо много са се навъдили напоследък.

— Мерси — поклони се леко Джентълмена.

— Учтив до гроб — прошепна Шепота на Тъмния и двамата се захилиха.