«Предговор (към „Слънчев вятър“)»

Настоящият сборник съдържа всички разкази, написани от мен през шестдесетте години, един от най-бурните периоди в цялата история на науката и технологията. Това бе десетилетието на лазера, на генетичния код, на първите автоматични сонди, достигнали Марс и Венера, на откриването на пулсарите и кацането на Луната. В тези разкази са отразени много от горните събития било преди да се състоят, било след това. Поради тази причина са изложени по хронологичен ред.

Това е шестият ми сборник с кратки разкази и насмалко да му поставя подзаглавие — „Последните разкази на Кларк“ Не поради страх от смъртта — имам твърдото намерение да видя със собствените си очи това, което ще се случи през 2001 година — а защото в последно време май се занимавам все по-малко с писане и все повече с беседи, пътешествия, филми и подводно плуване. Като отчетох сегашните си темпове на работа, реших, че е възможно седмият сборник да се появи в едно толкова отдалечено бъдеще, че вероятно ще е по-добре, напиша ли нови разкази, просто да ги включа в по-късни издания на настоящата книга.

„Слънчев вятър“ бе поместен за пръв път в списание „Boys’ Live“ под заглавието „Слънчев екран“. По силата на едно от странните съвпадения, често срещани в литературата (виж разказа „Г-н Хърбърт Джордж Морли Робъртс Уелс“), Пол Андерсън използува същото заглавие почти едновременно с мен.

Ако не се лъжа, за пръв път изложих концепцията за лунния изтласквач, залегнала в разказа „Маелстрьом II“, в своята статия „Електромагнитното изтласкване като перспективно средство за осъществяване на космически полети“, поместена в броя на списание „Journal of the British Interplanetary Society“ от септември 1959 година.

Подробното описание на събитията, описани в „Преминаването на Земята“, е дело на Джан Миъс (виж „Journal of the British Astronomical Association“, том 72, свитък 6 от 1962 година). Много съм задължен на Миъс за тази статия, която бе за мен източник на информация и вдъхновение.

Изразът „Колелата на Посейдон“ (виж разказа „Среща с Медуза“) бе измислен от моя покоен приятел Уили Лий. Други цитати са взети от неговата книга „На Земята и в небето“. Причините за това изключително и навяващо страх явление все още не са напълно изяснени.

И накрая, мога да се похваля с един скромен рекорд — „Най-дългият научно-фантастичен разказ на света“. По-дълъг разказ от него няма, а няма и да има.

Артър Кларк

Коломбо, Цейлон.