«Магьосникът Куестър Тюс»

Щом чу тези думи, младежът изпусна чашата и погледна Киви така, сякаш виждаше призрак.

— Цената — викна той. — Цената! Не знаеш ли цената каква е?

— Та нали тъкмо това те питам и аз! — възкликна Киви. — Защо така подскочи? Да не би да има нещо необичайно в тази цена?

— Доста е паднала от тази, която беше едно време, господин Киви — заекна младежът.

— Е, още по-добре, ще имам да плащам по-малко — заяви Киви. — Колко струваше?

Младежът стана бял като платно.

— Два цента — отвърна той.

— Какво? — кресна Киви. — Два цента ли? Ами тогава можеш да я продадеш и за един. И който я купи… — езикът му не можеше да се преобърне, за да изрече тези думи. Който я купи, не ще може повече да продаде тази бутилка и духът от бутилката го обладава, докато умре, а когато умре ще го завлече завинаги в ада.

Бен Холидей въздъхна угрижено. Как му се искаше да бъде където и да е, само не и тук.

Разположил се бе в закритата градина на Сребърния дворец. Тук бе любимото му място. Беше светло и проветриво. Върху плочките на пода навсякъде бяха наредени саксии с цветя и пъстротата на цветовете им бе зашеметяваща. През южните прозорци, заемащи цялата стена, струяха слънчеви лъчи и в потоците от светлина танцуваха дребни прашинки. Прозорците бяха отворени и нежни аромати нахлуваха в стаята. Тя имаше изглед непосредствено към външната градина, цялата опасана от цветни лехи и храсти, които се спускаха надолу към езерото, сред което бе кацнал дворцовият остров, и цветовете им се смесваха и преливаха, сякаш бои, стичащи се по намокрено от дъжда платно. През цялата година имаше цъфнали цветя, които регулярно се сменяха. Всеки специалист по градинарство от света, от който идваше Бен, би дал какво ли не, за да опознае тази съкровищница — това бяха растителни видове, които вирееха само в кралство Отвъдната земя и никъде другаде.

Но точно в този момент Бен би дал какво ли не, за да не бъде тъкмо тук.

— …Могъщи кралю…

— …Велики кралю…