«Мечтите се сбъдват»

Спомняте ли си, дами и господа? Това беше преди двайсет-трийсет години. Филмът е свършил, музиката е отзвучала, екранът е бял като съня на пеленаче… А ние седим вцепенени в салона. И въздишаме. Защото всичко това, което сме гледали допреди малко, не е истина. То става само на кино. То е една мечта, която в живота никога не се сбъдва.

Мечтите бяха два модела — американски и съветски.

В американския модел красиво и бедно момиче от Арканзас отива в Ню Йорк. Там то през деня шие илици в малка фабрика на Осмо авеню, а вечер ходи в склада на мистър Грегъри, където момчетата от квартала уреждат танци. Веднъж обаче момичето танцува с обаятелен джентълмен, който се оказва продуцент от Бродуей. Да се чудиш — какво търси той в склада на мистър Грегъри, но майната му! Те, продуцентите, са малко ексцентрици. По-важното е, че джентълменът от Бродуей се влюбва в красавицата от Арканзас. След две седмици тя вече е звезда от мюзикъла „Извади си револвера, Джо!“, а продуцентът е неин любящ съпруг. Двамата са богати и щастливи. Край.

В съветския модел събитията се развиваха по коренно различен начин. Наденка — колхозна птичарка и лудетина, изобретява нов тип трансформатор за доилни апарати. Разбира се, веднага тича с чертежите при председателя на колхоза чичо Гриша. Чичо Гриша обаче отхвърля чертежите. Първо, защото колхозът е птицеколхоз и в кокошарника доилни апарати не трябват, и второ, защото чичо Гриша, по причина на войни, революции и борби с кулачеството не е имал време да ходи на училище. С други думи — не разбира много-много от изобретения председателят. Наденка си тръгва разплакана. На входа обаче я среща партийният секретар Иван Ефимович. „Я да погледна и аз чертежите!“ — казва той. Иван Ефимович също не е ходил на училище, но веднага разбира, че трансформаторът на Наденка е уникален. След две години Наденка завършва техникум и е избрана за делегат на поредния партиен конгрес. Когато се връща от конгреса, чичо Гриша доброволно й отстъпва председателското място, а на сватбата й с тракториста Ваня първия тост вдига Иван Ефимович. Той прочита и указа във вестник „Правда“, с който Наденка е удостоена с държавна премия. Край.

Така беше, дами и господа! Филмова мечта, която в живота никога не се сбъдва!