«Царска воля»

След два часа седене с подгънати колене под лавицата с домакинска посуда, Боб Грейнджър почувства, че краката му се схващат. Опита се внимателно да промени позата, но стикът за голф, който лежеше в скута му, с грохот се свлече на пода.

— Шшт — прошепна Джейнис, здраво стиснала един метален прът.

— Не мисля, че пак ще дойде — каза Боб.

— Стой тихо, миличък — пак шепнешком отговори Джейнис, докато се вглеждаше напрегнато в тъмнината.

Нищо не подсказваше, че крадецът ще се появи. Но вече цяла седмица идваше тук всяка нощ и тайнствено отмъкваше генератори, хладилници и климатични инсталации. Тайнствено, защото не чупеше катинари, не режеше стъкла и не оставяше следи. По някакъв начин обаче се вмъкваше в магазина и всеки път изчезваше с нещо обемисто и скъпо.

— Едва ли ще излезе нещо от тези засади — зашепна Боб. — Не мога да си представя как човек може да изнесе на гръб генератор, тежащ няколкостотин килограма…

— Нищо, ще се справим — увери го Джейнис. Заради тази своя бойкост беше получила звание старши сержант в Женския мотопехотен батальон. — Освен това сме длъжни да го спрем — заради тези кражби все отлагаме сватбата си.

Боб кимна. С армейските си спестявания те с Джейнис откриха в родния си град универсален магазин и възнамеряваха да се оженят веднага щом съберат пари за това. Обаче ако хладилниците и климатичните инсталации продължаваха да изчезват с това темпо…

— Май чувам нещо — каза Джейнис и хвана пръта по-здраво.

Някъде в магазина се разнесе едва доловим шум. Те притаиха дъх. После се чуха приглушени стъпки. Някой ходеше по балатума.

— Щом стигне до средата на залата, включи осветлението — прошепна Джейнис.

Успяха да различат в тъмнината някакво черно петно. Боб включи лампите и се провикна:

— Не мърдай!

— Не може да бъде! — ахна Джейнис и за малко не изпусна пръта. Боб се обърна и едва си пое въздух.

Пред тях стоеше младеж, висок поне три метра. На челото му имаше малки рогца, а на гърба му трептяха крехки крила. Гостът беше облечен с шалвари от хартиена тъкан, индийско производство и бял спортен пуловер с надпис "Политехнически институт „Иблис“. Огромните му стъпала бяха скрити в износени ботуши от еленова кожа. Беше късо подстриган, с руса коса.

— Проклятие! — промърмори неканеният гост като видя Боб и Джейнис. — Знаех си аз, че трябваше да ходя на лекциите по невидимост.