«Къде са българите в световното кино?»

От тенденциите в развитието на световното кино ясно се вижда, че големите филмови компании питаят жив интерес към митологичните, епическите и религиозните произведения. Впечатление обаче прави факта, че за православието и за славянския епос не се предвижда никакво участие в популярната представа на световната култура. Изключение тук правят руснаците, които заради тяхната доктрина за православие и евраазийство, т.е. поглъщане на азиатците в славянското море имат кинопроизведения за християнството и славянския свят. Ние не правим филми за Крали Марко, а комунистическия филм за Покръстването беше толкова лош и с такова ясно атеистично послание, че не става дори за учебен филм в НАТФИЗ. Така или иначе ние излизаме от световната холивудска тенденция — епоса, бил той реален исторически или фантастичен. А това е най-доходното перо на Холивуд. Ние сме епизодични статисти в големите филми без да бъдем сценаристи, режисьори, идейни автори на суперпродукциите. Но ние и не правим български епос, нито дори даваме историческа рецензия за това къде са или са били българите в тези два най-важни художоствени жанра — епическия и религиозния. Ние нямаме филм за Балканската и Първата световна война, когато сме показали, че не сме материалистични черноработници, т.е. социален резервоар за бандити и проститутки, а сме изтъкани от идеализъм и безкористно родолюбие. Но наместо това напротив — правим филм за фейлетонистичната фикция баю Ганьо, а не правим филм за внука на уста Кольо Фичето — ген. Фичев, който разби храбрата турска войска за две седмици през 1912 година. Военният ни епос впрочем спешно се нуждае от филмиране.

Ако нямаме политическа сила и пари за продукция, то поне да даваме културологична рецензия за това, с което ни залива стратегията на Холивуд за световна историко-епична представа. Като не можем да направим Крали Марко световен епичен герой, то поне да рецензираме главния герой от позицията на нашата автентична старинна култура.

Така например преди няколко години по българските екрани се въртя филма „Троя“, пращящ от известни имена на световното кино. Гледайки филма с обичайно градския екшън-герой Брад Пит, влязъл в ролята на Ахил като непознато нему амплоа, българският зрител се пита „Къде сме ние в познаването и интерпретациите на такива знаменателни факти в основните културни и интелектуални пластове на фундаменталното човешко образование?“.