«Виновните се страхуват»

Първата гледка, спряла вниманието ми, когато излязох от гарата на Сан Рафаел, беше една руса кукла в бикини със сламена шапка колкото чадър и с огромни тъмни очила. Кожата й — от нея твърде голяма част бе достъпна за окото — наподобяваше златист атлаз, а формите й бяха достойни за пресъздаване от ръката на велик ваятел. Тъкмо сядаше зад волана на голям кадилак. Правеше го, без да бърза, така че мъжете наоколо да имат достатъчно време, за да приковат възхитени погледи в нея.

Моите очи също не пропуснаха този празник.

Настанила се удобно в колата, красавицата огледа захласнатата тълпа с високо извити в дъги вежди и потегли. Мен удостои с презрителен поглед.

Момчето с червена шапка, което се занимаваше с багажа ми, ме смушка с лакът.

— Ако такива карат очите ти да изскочат, братко, ще бъдеш много зле, когато се окажеш на плажа — и добави поучително: — Да повикам ли такси?

— Има ли ги тук много като нея? — запитах, леко замаян. — Ако някое момиче в нашия град изложи на показ толкова много от себе си, сигурно един ден ще осъмне в пандиза.

— У нас е просто въшкаво от тях. Това е Сан Рафаел. Тук всичко е на показ, но не си прави илюзии. Въпреки че демонстрират толкова много плът, тези парчета почти нищо не дават. Единственото нещо, което ги трогва, е парата. Та ще трябва ли такси?

Отговорих му утвърдително и изтрих потта от челото си.

Беше единадесет и тридесет и слънцето вече изгаряше всичко. Човешкият поток от гарата течеше към чакащите таксита, частни коли и файтони. Сан Рафаел е известен курорт и се надявах, че Джек е съобразил да ми запази стая.

Момчето натовари багажа в спрялото пред нас такси, дадох му бакшиш и червената шапка изчезна сред множеството.

— Хотел „Аделфи“ — казах на шофьора, настаних се в колата и отново избърсах потта си.

Човекът зад кормилото поведе истинска битка с навалицата от коли и след две-три минути излезе на магистралата, насочена към морето — импозантен булевард с блестящи магазини, палми и полицаи в тропическа униформа. Личаха всички белези на скъпия курорт. Луксозни кадилаци и клипъри образуваха дълги редици от двете страни на пътя.

Докато пълзяхме в потока, седях наведен напред и се вглеждах през прозореца в жените навън. Повечето бяха в плажни костюми; някои в леки панталони и жакети, други с къси халати и шорти, трети направо по бански.