«Балада за Ромео и Жулиета»

Христо ФотевБалада за Ромео и Жулиета

На Ц. Д.

1 Ромео пак поведе Жулиетапо старите си вкаменени дири.В градините с премръзнали дърветаили потайно в тесните квъртири…И в сенките на техните пердетасъс устни, и от пламъци по-сини,Ромео пак целува Жулиетакато преди, преди, предигодини!2 В поледицата звънко потреператополата… И всичко занемява!— О, примавера! Белла, примавера —виелицата ли сега запява?Една прегръдка къса на перона!Едно последно — „О, мисли за мене“!И става цялата земя Верона,потънала в невиждано цъфтене!3 Ах, колко дълго, дълго сме живелина сцената в различните спектакли!Кога луминесцентните кристализаместиха маслинените факли?И ти — красива в техните сияния —дойде при мене като от безкрая…За щастие ли, или за страдания —не зная!4 Да тръгнеме! Аз трябва да говоря,защото става нещо страшно с мене.В една следкарница със много хорада седнеме, притиснали колене.И с треперящи лакти върху кръгана масата — с димящите кафета —ще ти разкажа как Една излъгасърцето ми, че билаЖулиета!5 Приличахте си в устните — наверноне си била целувана тогава.В косите и канеленото чернои досега не мога да забравя!Два подписа благословиха брака!Два поклона във бялата й къща…И тя получи право да ме чака,да ме изпраща и да ме прегръща!6 В саксиите цикламите цъфтяхаи в сянката на праните пижамиотдавна прецъфтяха — пожълтяхачервените и белите циклами!Пристигаха добрите философи —съседите — и спореха тепървадали да бъде пържена с картофи,или с домати прясната пъстърва!7 С пъстървата поднасяха салати виното си пиеха спокойно.Потупвани доволно по бедратасъпругите запяваха нестройно…Хазяина със старата цигулкаподхващаше напевите горещии на дивана плюшената люлкалюлееше пияните ми плещи!8 Разсъмваше ли се — звънтяха стъпки,звънтяха думи и звънтяха менци…Събуждаха ме трескавите тръпкина чакащите корабокрушенци…Главата — пуста, раменете — болнии вместо хора — чакани с години —непоносими и самодоволни —пингвини!9 Сияеше във блашно, постно, млечнона кухнята им къщата могъща…Във събота срещу неделя — вечнос бутилката добра, една и съща,пристигаха добрите философи —съседите — и спореха тепървадали да бъде пържена с картофи,или с домати прясната пъстърва!10 Закуска — и отново осем часавъв сградата с тапети много стари.Разтваряше добрата „Дом-украса“вратата си за моите другари…По-младите стояха до вратата,по-старите — до печката огромна…До края ще ги помня — имената