«Последният шанс»

715


1 страница из 2
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Джек ФоксПоследният шанс

Беше полунощ, валеше дъжд и именно тогава видях, че шосето е затворено от полицията. Четири полицейски коли със запалени фарове стояха по средата. Натиснах спирачката. Момчето, което седеше до мен, полетя към ветроупорното стъкло, изправи се и притисна ловджийския си нож в ребрата ми:

— По дяволите, само една ненужна дума и ще ви пробода!

Обърнах глава и го погледнах. Лицето му изглеждаше побеляло като стена, но явно беше решено на всичко. Беше облечено в джинси и кожено яке, а на краката си имаше захабени обувки.

Спря ме преди четвърт час, когато трябваше да намаля, движейки се по страничния път. Отвори дясната врата, промъкна се на седалката до мен и притисна към гърдите ми широкия си нож.

— Избягах по време на работа навън от затвора „Лоджи Уел“ — каза то. — Имам доживотна присъда за убийство. Само младостта ми ме спаси от електрическия стол. Пътувайте нататък, ако ви е мил животът!

Нямах изход. Дадох газ и тръгнахме. Сега ни спря полицията. Вратата на една от колите се отвори и се приближиха двама полицаи. Единият насочи прожектора си, а вторият дойде при нас.

— Какво се е случило? — запитах аз и почувствах, че гласът ми звучи като чужд.

— Закъде пътувате?

— До следващото селище, до Сънър. Отивам при жена си — отговорих аз.

— Името?

— Бен Месън.

— Свидетелството за правоуправление у вас ли е?

— Естествено — отвърнах и извадих портмонето си от джоба на панталоните и издърпах свидетелството. Подадох го на полицая и той насочи към него фенерчето си, след това кимна с глава и освети момчето, седящо до мен.

— А този кой е?

— Братовчед ми Хари — отговорих прибързано.

— Живее при вас на „Грейндж Роуд“?

— Да.

— През нощта да сте забелязали нещо подозрително!

— Какво по-точно?

— Нещо да са правили с автомобила ви?

Отдъхнах си.

— Нищо не съм забелязал — изведнъж ми хрумна нещо. Лявата си ръка държах на коляното и сега започнах да я приближавам към дръжката на вратата. Високо, овладявайки треперенето на гласа си, попитах:

— Какво точно е станало?

— На „Болдуин Корнър“ са нападнали мъж, горе-долу преди три часа.

Бил е бижутер от Чикаго. Нападателят е откраднал нешлифовани диаманти на стойност 200 000 долара.

— Знаете ли кой го е направил?

Комментарии к книге «Последният шанс», Джек Фокс

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства