В часа за предобедната цигара в пушалнята на „Търтеите“ се бе събрала малка групичка Симпатяги, Скици и Образи. Предишната нощ се бе получило нещо като джамборе и затова компанията като цяло витаеше в сферата на изнуреното и изцъклено мълчание. Най-сетне един от Образите наруши всеобщото безмълвие.
— Наш Фреди се е завърнал — гласеше изказването му.
Изминаха минути, преди някой от присъстващите да събере сили, за да коментира въпроса. Първа реагира една Скица.
— Кой Фреди?
— Фреди Уиджън.
— Къде?
— Тук.
— Имах предвид къде е бил!
— В Ню Йорк.
— Не знаех, че е бил в Ню Йорк.
— Бил е. Иначе как щеше да се върне?
Скицата се замисли над този аргумент.
— Има нещо вярно — съгласи се най-сетне. — И как е прекарал?
— Зле. Изгубил любимото момиче.
— Де да имах по една лира за всяко момиче, което Фреди Уиджън е обичал и изгубил — въздъхна с въжделение един Симпатяга. — Ако беше така, сега нямаше да ти искам пет лири назаем.
— Не си искал.
Симпатягата се намръщи. Не му стигаше главоболието, ами и разговорът взе да загрубява.
— И как е изгубил това момиче?
— Заради куфара.
— Какъв куфар?
— Куфара, който носел на другото момиче.
— Какво друго момиче?
— Онова, на което носел куфара.
Симпатягата се намръщи.
— Не намираш ли, че става прекалено сложно? Не е почтено да обременяваш така приятелите си, на които и без това им бръмчат от снощи главите.
— Не е толкова сложно — увери го Образът. — Особено като вникнеш във фактите. Фреди така ми предаде историята, че всичко ми стана ясно като… как се казва? Като светъл… не, като бял ден. И неговото мнение, което напълно съвпада с моето, е че цялата история само показва какви играчки сме всички ние в ръцете на съдбата. Няма никакъв смисъл човек да се тревожи и да гледа напред в бъдещето и да замисля и претегля всяко свое действие, нали разбирате, защото не можеш да предвидиш дали това няма да предизвика онова, или онова няма да доведе до това.
Бледолика Скица с дълбоки кръгове под очите не издържа, стана и помоли да го извинят. Каза, че главата отново го защракала и трябвало да отскочи до аптеката на ъгъла за още аспирин.
Комментарии к книге «Съдба», Пэлем Грэнвилл Вудхауз
Всего 0 комментариев