«Съдба»

1308


1 страница из 16
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
П. Г. УдхаусСъдба

В часа за предобедната цигара в пушалнята на „Търтеите“ се бе събрала малка групичка Симпатяги, Скици и Образи. Предишната нощ се бе получило нещо като джамборе и затова компанията като цяло витаеше в сферата на изнуреното и изцъклено мълчание. Най-сетне един от Образите наруши всеобщото безмълвие.

— Наш Фреди се е завърнал — гласеше изказването му.

Изминаха минути, преди някой от присъстващите да събере сили, за да коментира въпроса. Първа реагира една Скица.

— Кой Фреди?

— Фреди Уиджън.

— Къде?

— Тук.

— Имах предвид къде е бил!

— В Ню Йорк.

— Не знаех, че е бил в Ню Йорк.

— Бил е. Иначе как щеше да се върне?

Скицата се замисли над този аргумент.

— Има нещо вярно — съгласи се най-сетне. — И как е прекарал?

— Зле. Изгубил любимото момиче.

— Де да имах по една лира за всяко момиче, което Фреди Уиджън е обичал и изгубил — въздъхна с въжделение един Симпатяга. — Ако беше така, сега нямаше да ти искам пет лири назаем.

— Не си искал.

Симпатягата се намръщи. Не му стигаше главоболието, ами и разговорът взе да загрубява.

— И как е изгубил това момиче?

— Заради куфара.

— Какъв куфар?

— Куфара, който носел на другото момиче.

— Какво друго момиче?

— Онова, на което носел куфара.

Симпатягата се намръщи.

— Не намираш ли, че става прекалено сложно? Не е почтено да обременяваш така приятелите си, на които и без това им бръмчат от снощи главите.

— Не е толкова сложно — увери го Образът. — Особено като вникнеш във фактите. Фреди така ми предаде историята, че всичко ми стана ясно като… как се казва? Като светъл… не, като бял ден. И неговото мнение, което напълно съвпада с моето, е че цялата история само показва какви играчки сме всички ние в ръцете на съдбата. Няма никакъв смисъл човек да се тревожи и да гледа напред в бъдещето и да замисля и претегля всяко свое действие, нали разбирате, защото не можеш да предвидиш дали това няма да предизвика онова, или онова няма да доведе до това.

Бледолика Скица с дълбоки кръгове под очите не издържа, стана и помоли да го извинят. Каза, че главата отново го защракала и трябвало да отскочи до аптеката на ъгъла за още аспирин.

Комментарии к книге «Съдба», Пэлем Грэнвилл Вудхауз

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства