Една вечер Антъни Нютън седеше с приятеля си Бил до отворения прозорец. Приятелите мълчаливо пушеха:
— Бил, знаеш ли кой е Теодор Матч? — запита Антъни.
— Кралят на търговското мореплаване! — веднага отговори Бил.
— Да! Но кралят на търговското мореплаване е преди всичко предвидлив човек. Той толкова се страхува от фалит, че в края на краищата не знае какво да прави с парите си. И ето, този Теодор Матч, който щедро се занимаваше с благотворителност през време на войната, ще внесе своята лепта във фонда на внука на героя, който се би при Трафалгар. А внукът съм аз!
— Матч не е голям мерзавец. Миналата седмица той подари на една библиотека…
— Това дарение беше предварително обмислено. Преди всичко той желае да стане „сър“ Теодор Матч. Но най-напред съвсем неочаквано ще пожертва за моя фонд 8000 фунта!
На другия ден Антъни даде визитната си картичка на дежурния писар и след час и половина бе приет от Теодор Матч.
— Много ми е приятно да се запозная с вас, г-н Антъни Нютън. С какво мога да ви бъда полезен? Може би ще ме накарате да платя 10 000 фунта и да търся съкровище? Или ще ми предложите милионен дял в някое „предприятие“?
За миг Антъни се смути, но веднага отговори:
— О, нямам нужда от такава голяма сума.
— Както виждате, добре съм осведомен за вашите машинации. Както съм разбрал, вашата цел е да „отървете“ богатите хора от тежкото бреме на „излишните“ пари.
— Не сте се излъгали!
— Отлично! — извика Матч. — Тогава може би ще ми разкажете чистосърдечно по какъв начин се каните да ме оберете.
— Реших да основа фонд за вдовиците и сираците на моряците от търговския флот.
— И каква сума се каните да измъкнете от мен?
— Мисля, че 8000 фунта са достатъчно.
— Жалко, че не са 8 000 000.
— Аз ви моля най-сериозно да отговорите на въпроса ми: Съгласен ли сте да направите дарение за спомената вече благотворителна цел?
— Нито петак! Нито петак. Покажете ми човек, който може да „измъкне“ от мен тези пари, и аз на драго сърце ще се покоря с участта си. Ако вие сам или с Бил успеете чрез някаква хитрост — подправянето, грабежът и мошеничеството се изключват, — моля, заповядайте. Ако успеете да ме изиграете, то ви обещавам да не ви преследвам.
— Довиждане, г-н Матч!
Комментарии к книге «Антъни се занимава с благотворителност», Едгар Уолъс
Всего 0 комментариев