«Чудно хубаво е да се завърнеш у дома»

— Побързай, Алън! Връщаме се у дома — на Земята! — сърцето й радостно биеше.

— Един момент!

Докато Алън оглеждаше празния апартамент, Джоу не я свърташе на едно място. Таксите за багаж по трасето Земя-Луна бяха твърде високи, за да си превозват покъщнината. Бяха продали всичко с изключение на чантата, която Алън носеше. Той я настигна доволен при асансьора. Изкачиха се на нивото на администрацията и се отправиха към врата с надпис „Жилищно настаняване Луна Сити“, а отдолу „Ана Стоун — управител.“

Мис Стоун прие ключовете от апартамента им с мрачно изражение.

— Мистър и мисис Макрей, значи наистина ни напускате?

Джоузефин се ядоса.

— Да не би да мислите, че сме си променили намерението?

Управителката сви рамене.

— Не. Още преди три години разбрах по вашите оплаквания, че ще се върнете на Земята.

— От моите оплак… мис Стоун, едва ли някой е бил по-търпелив от мен към невероятните неудобства в този развъдник за зайци. Вас лично не ви виня, но…

— Не се вживявай толкова, Джоу — успокои я съпругът й.

Джоузефин се изчерви.

— Извинете ме, мис Стоун!

— Няма нищо. Просто виждаме различно нещата. Аз съм тук от времето когато Луна Сити представляваше три херметически метални хангара, свързани помежду си с тунели, по които се пълзеше на колене. — Тя решително им протегна ръка. — Надявам се, че ще ви е приятно да се превърнете отново в „мармоти“. Искрено се надявам. Изправни двигатели, приятен полет и успешно приземяване!

— Мармоти, наистина! Само защото предпочитаме нашата родна планета, където човек може да поеме глътка свеж въздух — мърмореше Джоузефин в асансьора.

— И ти употребяваш този израз — заяви Алън.

— Но го употребявам за хора, които никога не са напускали Земята.

— Ние неведнъж сме казвали, че щеше да е добре да сме имали достатъчно разум никога да не сме я напускали. По душа ние сме „мармоти“, Джоу.

— Да, но… О, Алън, колко си противен. Това е най-щастливият ден в живота ми. Не се ли радваш, че си отиваме у дома? Кажи де!

— Разбира се, че се радвам. Ще бъде чудно хубаво да се върнем у дома! Езда, ски.

— И опера! Истинска, жива опера! Алън, ние просто ще трябва да прекараме една-две седмици в Манхатън, преди да отидем на село.

— Мислех, че искаш да почувствуваш дъждовни капки по лицето си.