«Преобразяването на Мартин Бърни»

В защита на успокоителното въздействие, упражнявано от растението на Сър Уолтър1, нека разгледала случая Мартин Бърни.

Те строяха скоростната магистрала покрай западния бряг на река Харлем2. „Плаващата столова“ на Денис Кориган, нает да извърши работата по договора, бе завързана за едно дърво на брега. Двайсет и двама мъже от малкия зелен остров бяха подложени там на изнурителен труд. Единият от тях, който работеше в кухнята на лодката-столова, беше от племето на варварите. Над всички тях стоеше непоносимият Кориган, който ги пришпорваше да работят, все едно че бяха роби на галера. Плащаше им толкова малко, че колкото и да се трепеха, повечето от групата изкарваха само колкото за храна и тютюн, а много от тях дори му бяха длъжници. Всички работници ядяха на лодката-столова, при това Кориган се грижеше да им осигурява добра дажба, защото така му работеха повече.

Мартин Бърни винаги оставаше последен, много след всички други. Беше дребен човек, целият мускули, ръце и нозе, със сивкаво червеникав а четинеста брада. Беше твърде лек за този вид дейност, която би могла да надхвърли капацитета на парна лопата.

Работата беше извънредно тежка. Освен това бреговете на реката гъмжаха от комари. Тъй както едно дете в тъмна стая впива поглед в бледата светлина на вдъхващ успокоение прозорец, така и тези черноработници наблюдаваха слънцето, което им докарваше единствения час през целия ден с по-малко горчив вкус. След вечеря те се скупчваха заедно на речния бряг и жаловито бръмчащите комари на рояци се понасяха надалеч, подгонени от гибелните вълма дим на двайсет и три бълващи лули. Така обединени срещу общия враг, те изцеждаха от часа няколко добре наситени с пушек капчици от чашата на доволството.