«Веригите на мисълта»

Когато мъртвата пустиняна свойта черна слепотаЧовекът с пот и кръв преминапод ударите на Смъртта,и окървавен, блед излезнана стръмний житейски път —пред енго с рев страхотна безднаразкри студената си гръд.Самин сред хаоса безбреженна непрогледни векове,той тръгна, бодър и метежен,по голите й брегове.А пълна бездната бе с грохот,с незнайни ужаси и мраки Демонът пред всеки проходпоставил беше кървав знак…Но ето, трепнаха тъмите,извърна поглед плах Нощтаи в миг проряза висинитезлатиста огнена черта.В почуда спря се Человекаи зърна днес и навсегда:лъчи по земната пътека,а над челото си — звезда.И грейна огнена, сияйнанад него Мисълта-звезда:утеха в мъката безкрайна,сестра при радост и беда…Преплитат се пътеки смътни,реве пустинен урагани в него страховито тътнеплачът на идол развенчан.Но бодър Человекът бродии смело тайните чете —звездата го крепи и води,звездата грее и расте.А колко много черни братяпосрещнаха я с гняв и злъч,закрили своите обятияза нейния рубинен лъч!Един ли тук изви десница,замервайки я с кал и пръст,веднъж ли чиста кат девицабиде разпъната на кръст?Но кой от призраците нощнилика й светъл засени?Не грей ли ярка и разкошнапрез мраз и черни тъмнини?Когато в шумните площади,изправил старческа глава,Сократ призва сърцата младии в огнените му словапроблесна красота нетленна,огряла нов път на света —нима отровата студенаможа да стигне Мисълта?Нима тълпа от фарисеи —слепци с угаснали очи,убиха светлата идеяи трепетните й лъчине се разляха от Голготанад всеки дом и всеки друм,издигнали се над животас крилата на божествен ум?И днес, когато необятнапо блясък, мощ и красота,тя грей в сиянието златнонад трепетната ни мечта —мечта да видим всички братяизтръгнати от нищета,вий пак зовете тъмнинатав жестока битва с Мисълта!…Ковете тежките оковина немощния си закон,гответе хладните отровии пламъците на Нерон!…Какво сте вие, сенки бледи,безумни рожби на нощта?Над пировите ви победистоим с усмивка на уста.Над всяка бездна и веригасвободна мисълта летии грешната ви власт не стигадо чудните й висоти.Какво сте вий, безумни люде,и що е вашият закон?Какво са черните заблудии сянката на златний трон?Днес, вижте вий: все по-разкошнатрепти звездата над света —топят се призраците нощнипод блясъка на Мисълта.И ето, робът, сред огньове,пристъпва с исполински ръсти на вековните оковиразбива и последний къс. Информация за текста

Това стихотворение е присъствало само в първото издание на стихосбирката „Да бъде ден!“.