«Пипи Дългото чорапче организира похищение на Коледна елха»

— Защо пък да не разбирам, когато някой ми казва нещо на чист шведски? — учуди се Пипи. — Казва ми, че името му е Перк и че е съвсем самичък и си няма никого, който да се грижи за него, и че е вървял в снега цели три дни и е толкова ужасно изгладнял и ожаднял, че на драго сърце би станал мое куче, ако може.

— О, Пипи, нали може! — каза умолително Аника.

Пипи хвана главата на Перк между ръцете си и го погледна в очите.

— Може — каза тя.

И тогава Перк подскочи, залая и размаха опашка, като се опитваше да близне Пипи по косата и по челото, и по бузките, и те се затъркаляха заедно из преспите, докато Перк вече не беше черно тъжно куче, а едно весело, бяло куче, чиято козина беше пълна със сняг. Пипи влезе тичешком във Вила Вилекула, за да вземе две големи парчета месо, които Перк изяде вместо сметанова торта, а за пиене получи голяма купа с мляко. Той се радваше от все сърце и цяла вечер се шмугваше ту навън, ту вътре в снежната колиба сред децата, като от време на време събаряше по някое парче сметанова торта в радостната суматоха.

— Пипи, представи си — каза Томи, — вече имаш куче, кон и маймунка във Вила Вилекула.

— Да, сега ми липсват само един крокодил и чифт малки гърмящи змии — съгласи се доволно Пипи.

— Не, Пипи, недей, не си взимай гърмящи змии — изкрещя Аника страшно обезпокоена, — защото никога повече няма да посмея да дойда тук.

— Кой знае — каза Пипи. — Може би някоя прекрасна вечер тук ще се появи една гърмяща змия и ще плаче и моли да остане и да ми бъде гердан.

— О, какъв ужас! — обади се Елоф. — И ти тогава какво ще кажеш, Пипи?

— Никога не бих могла да откажа — заяви Пипи. — Сигурно и на гърмящата змия ще й кажа да заповяда.

— Пфу — възкликна Аника. — Пфу!

— Е, тогава ще му мисля — отсече весело Пипи. — Сега трябва да си хапнем още торта.

Но имаше и други, които искаха да дойдат на организираното от Пипи похищение на Коледна елха.

Недалеч от Вила Вилекула живееше една много злобна лелка, която се казваше госпожа Финквист. Тя никак не обичаше децата. Те не би трябвало да съществуват, смяташе тя. Когато дечица минаваха по пътя покрай нейната къща, тя показваше глава през прозореца и им се караше, че вдигали шум. А най-лошото от всички деца е Пипи Дългото чорапче, смяташе тя.