«Класацията»

На Лиа и Меган

Сложи го пред дясното си око и затърси издайнически следи от топлина, неясен инфрачервен силует, който да се крие в сенките на палубата.

Старият оптичен прибор беше реликва от шейсетте. Би предпочел новите си очила за нощно виждане, но тях ги нямаше.

Една тръба на борда на кораба изпускаше облак топла пара, която се виждаше като злокобна зелена пелена, като особена мъгла. Той свали прибора от окото си, за да се ориентира, после отново продължи да търси, започвайки от мястото, до което беше стигнал — сто и осемдесеттонния кран, който стърчеше към небето от предната палуба.

— Виждаш ли я? — Другият стоеше до рамото му.

— Още не.

— Може вече да се е вмъкнала вътре.

— Не. — Би трябвало да прекоси откритата палуба и тогава нямаше как да не я види. — Някъде там е.

Продължи да оглежда палубата. Понякога попадаше на светлина от кораба и изображението в окуляра припламваше. Той примижаваше и после започваше да търси отново.

— Смяташ ли, че той е на борда?

— Иначе тя не би дошла. — Мъжът с оптическия прибор не искаше да разговаря — уредът потрепваше и изображението се превръщаше в плетеница от неясни фосфоресциращи линии.

— Хайде просто да я хванем и да се махаме.

— Няма да е толкова лесно.

— Мислиш ли, че той е въоръжен?

— Не знам. — Не вярваше онзи да има оръжие. Не ги очакваше. Дори и да имаше обаче, щяха да се справят с него. — Какво е това?

— Кое?

— Ето там.

Престана да движи прибора и го насочи към светла зелена ивица, като луничка на нокът, която се показваше иззад едно брезентово покривало малко зад крана.

Аби Чандлис беше страшно изтощена. Инстинктът за оцеляване беше силен, но не безграничен. Беше уморена, а уморените хора допускат грешки. Вече бе допуснала грешка на летището и те я бяха видели. Животът й бе в опасност и тя бягаше.

Бе се прилепила до студените стоманени плоскости на палубата, мокра до кости от мъглата и потта си. Криеше се в сенките на корабното оборудване и се опитваше да долови някакво движение.

Знаеше, че те са някъде там, между палетите и огромните стоманени контейнери, че дебнат и се ослушват. Не се лъжеше — беше ги видяла. Нещо по-лошо — те я бяха видели.