Само за половин век — по-малко от един човешки живот — съвременната научнотехническа революция сътвори хиляди реални чудеса, по-фантастични от вълшебствата на приказките. Добри и лоши, малки и големи; чудеса, които разкриват почти неограничени възможности пред човека, но и заплашват крехкия му живот с различни видове ужасна смърт. Изкуствени торове, хербициди и биотехнологии за получаване на все недостигащите храни, модерни технологии за невиждани тъкани и материали за обувната промишленост, чудодейни лекарства, строителни материали, битова електротехника и електроника, способни да превърнат домакинския труд в приятна и забавна игра. Но също така химизация на природата, индустриален смог, нарушаване на екологичния баланс, алергии и сърдечносъдови заболявания, демографски взрив и сивите панелни мравуняци на многомилионните градове. Атомни електроцентрали, комуникативни спътници и космически кораби, но и неутронни бомби или крилати ракети със самонасочващи се ядрени заряди.
По експоненциална крива сякаш расте и човешкото любопитство. Какво ще бъде утре, какво е близкото и по-далечното бъдеще на света? Никога досега интересът към тази литература не е бил толкова голям. Малки и големи с еднакво усърдие четат и научно-популярните книги, и чистата научна фантастика, и онези прогностични творби, които са повече „фантастична наука“, отколкото художествена литература.
Асен Милчев идва във фантастиката от популяризацията на науката за най-малките читатели — започва журналистическата си дейност като редактор във в. „Септемврийче“. Завършил е електроинженерство във ВМЕИ „Ленин“ — далекосъобщителна техника. Но популяризаторските му интереси далече надхвърлят неговата тясна техническа специалност. Вълнуват го живо проблемите на биологията („Ловци на пеперуди“, научно-художествена книга за деца), „изследва“ свойствата на „Магнитната вода“, възхищава се от възможностите на едно модерно направление в науката, „Архитектурна бионика“ (сценарии за научнопопулярни филми). Пише също така и разкази за периодичния печат — както фантастични, така и реалистични.
Комментарии к книге «Предговор (към романа „Улеят на времето“)», Васил Райков
Всего 0 комментариев