«Някой такъв ден»

807


1 страница из 3
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Габриел Гарсия МаркесНякой такъв ден

Понеделникът осъмна топъл и без дъжд. Дон Аурелио Есковар, зъболекар без диплом и много ранобуден човек, отвори кабинета си в шест часа сутринта. Извади от стъклената витринка една изкуствена челюст, още несвалена от гипсовия калъп, сложи на масата стиска инструменти и ги подреди по големина, като на изложба. Беше по риза на райета без яка, закопчана горе на шията с позлатено копче, а панталоните му се държаха на ластични тиранти. Беше жилав и сух, а изразът на очите му рядко съответствуваше на онуй, което ставаше край него — също както при глухите.

Когато нареди всичко на масата, той премести бормашината към креслото на пружини и седна да полира изкуствената челюст. Изглежда никак не мислеше за онуй, което вършеше, но работеше усърдно, като натискаше педала дори когато не си служеше с бормашината.

След осем часа спря за малко да погледне небето през прозореца и видя замислените лешояди, накацали да се сушат по стряхата на съседната къща. Продължи да работи с мисълта, че още преди обед пак ще завали. Мутиращият глас на единадесетгодишния му син го извади от неговото съсредоточение.

— Татко!

— Какво?

— Кметът казва да му извадиш зъб.

— Кажи му, че не съм в къщи.

Полираше един златен зъб. Отдалечи го от себе си на разстояние една ръка и с притворени очи го огледа. Синът му отново извика от малката чакалня:

— Той казва, че си в къщи, защото те чува.

Зъболекарят продължи да разглежда зъба. Едва когато го сложи на масата при завършените работи, каза:

— Още по-добре.

И отново пусна бормашината. От една картонена кутийка, в която държеше нещата за правене, извади един мост от няколко части и започна да полира златото.

— Татко!

— Какво?

Изразът на лицето му никак не се промени.

— Казва, че ако не му извадиш зъба, ще ти тегли куршума.

Без да бърза, с извънредно спокойно движение, зъболекарят свали крака си от педала на бормашината, бутна я настрана от креслото и отвори до самото дъно долното чекмедже на масата. Там беше револверът.

— Добре — рече на сина си, — кажи му да дойде да ми го тегли.

Комментарии к книге «Някой такъв ден», Габриэль Гарсия Маркес

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства