«Бялата бездна»

Този меч, който ми даде свети

Михаил, той не бе направен от

омраза, от обич бе направен този

меч.

— Тия май не са съвсем в ред — каза Марта Матева, като остави телефонната слушалка. — Канят ме да пея някъде си… в някакъв град, дето още го нямало на картите.

— Е, нищо — разсеяно отвърна мъжът й, — ще го нанесат някой ден.

— Все пак ти чул ли си за такъв град: Ла Кас, Ла Тас, Ла Пас, Ла Хас… или нещо подобно?

— Град Ла Пас има, оттам нататък можеш да изреждаш всички букви на азбуката.

— Тия, дето се обадиха, се казвали Близнаците и се били разбрали с международната импресарска дирекция да отложи турнето ми из Африка. Че ако може да се отлага, защо аз да не заведа малката нанякъде? От три дни кашля.

— Никъде няма да водиш малката! — се сопна Матев. — Тя кашля от твоите „воденета“. Не може едно шестгодишно дете да издържа на твоята програма и на твоите приумици.

— Можа-а-а! — обади се малката Матева. — Можа! Нека да ида с мама!

— Това вече е непоносимо! — любезно и раздразнено каза Матев. Опитваше се да влезе в ролята си на глава на семейството. — Благодарение на твоето възпитание нашето добро и талантливо момче въобще не може да работи над себе си. Сега и малката тласкаш по тоя път. Ти като че ли си поставяш за цел да провалиш децата си.

— Хубаво де — без ни най-малко смущение отвърна Марта. — Ето сега, докато ние с малката се поразходим, ти вземи, че си употреби благотворното влияние и възпитай Борис.

— А! Да го възпитам междувременно! И в какъв срок да свърша тая работа? — хапливо подзе Матев.

Марта както винаги съвсем не обърна внимание на интонацията му.

— Мисля, че ще имаш почти цял месец. Най-напред ще заминем с Мария в Норвегия на фестивала. Тъкмо ще има кой да стои между публиката и да ми съобщава какви са отзивите за мен.

— А някак си не ти ли идва наум, че за тая цел дете то трябва да знае норвежки?

— Че колко му е да го научи? То ми е паметливо детенце — с гордост произнесе Марта Матева и залепи на вратлето на щерка си възторжена целувка.

Матев с последни сили поддържаше ироничния си тон:

— А не си ли се осведомила, че според последните изследвания прекалената информация е вредна?