«Грешката на боговете е, че грешат»

Старо правило е, че сложните неща обикновено започват по най-безобидния начин и винаги без да ги очакваш. Така стана и сега.

През една мрачна зимна вечер, разярен от домашната си менажерия, слязох в мазето да се успокоя със скритата там бутилка кайсиева ракия. Еликсир, който препоръчвам на всеки простосмъртен.

Докато се ровех из кашоните, за да достигна до Еликсира, сепна ме металическо щракане. Вдигнах вече наистина вбесен глава. Не защото ме свариха на местопрестъплението, а от това, че човек никъде не можеше да намери спокойствие от досадници.

За мое изумление стената срещу вратата светеше силно, сякаш зад нея имаше мощен прожектор. Затворих инстинктивно очи със светкавичната мисъл за извънземни същества. Но това, което ставаше, беше много по-сложно.

Когато ги отворих, мазето липсваше. Вместо него, в краката ми лежеше постлан с дребни камъни път. В такова положение човек много не мисли, а действа по инстинкт. Направих две несигурни крачки и поех бавно. Защо да бързам, като нямах представа къде ме канят да отида.

Пътят живописно се извиваше през нещо като равнина и доста умело се свираше под полите на близката двувърха планина. С пътищата винаги е така — намират начин да се опрат до нечии поли или под тях, С това си чудновато свойство малко приличат на хората…

Бях изтръгнат от съзерцанието от грубо топуркане. Извъртях се не прекалено бързо, за да не си помислят, че съм се уплашил. На няколко крачки зад мен унило чаткаше копита крилат Пегас.

— А, здрасти! — без всякакво предисловие изрече крилатият кон. — Да си виждал трева — искам да кажа, по-хубава от тази?

— Н-не… не съм — слисах се аз. Не ми се беше случвало кон, макар и крилат, да говори с човешки глас. — Всъщност… не, видях! На Земята има колкото и каквато искате трева…

— На Земята! — Пегасът не беше кой знае колко очарован от моята отзивчивост. — Само не Земята! Тя е кошмарна планета. Всеки се старае да ме възседне и да се задържи с всевъзможни средства върху мен, сякаш само за това ставам — да бъда язден. Рядко някой разбира за какво точно служа… На пръсти се броят тези, които са го разбрали… В никакъв случай Земята! По-добре е да гладувам тук, отколкото всеки да ме пришпорва накъдето си иска…