«Дванайсета нощ»

ОРСИНО — княз на Илирия

СЕБАСТИАН — брат на Виола

АНТОНИО — морски капитан, приятел на Себастиан

КАПИТАНЪТ — приятел на Виола

ВАЛЕНТИН, ТУРИО — благородници от двора на княза

СЪР ТОБИ ХЛЪЦ — вуйчо на Оливия

СЪР АНДРЮ ЧИКЧИРИК

МАЛВОЛИО — домоуправител на Оливия

ФАБИАН — слуга на Оливия

ФЕСТЕ — шут на Оливия

ОЛИВИЯ

ВИОЛА

МАРИЯ — прислужница на Оливия

Придворни, свещеник, моряци, свирачи и придружаващи

Място на действието: столицата на Илирия и морски бряг, недалеч от нея.

В двореца на княза.

Влизат Князът, Турио, Придворни и Свирачи.

КНЯЗЪТ

        Щом с музика се храни любовта,

        свирете, натъпчете ме без мяра,

        додето от преяждане със звуци

        гладът й заболее и умре!…

        Как беше? Повторете тук мотива!

        Заглъхна той в слуха ми като полъх,

        откраднал от лехата с теменужки

        дъха им и донесъл го до мен…

        Достатъчно! Не ми е сладък вече!

        Любов, ти тъй си жадна, че макар

        като море огромна, като него

        поглъщаш всичко в себе си; и всичко —

        най-трайното и скъпото дори —

        потъне ли във тебе, мигновено

        загубва откъм стойност и цена.

        О, тъй си ти с фантазии богата,

        че висша си фантазия самата!

ТУРИО

        Ще ходим ли на лов, мой княже?

КНЯЗЪТ

                                        Лов?

        А на какво?

ТУРИО

                        На едър дивеч, княже.

КНЯЗЪТ

        Какъв по-едър, Турио, от мен?

        Когато взорът ми за първи път

        видя Оливия, като че ли

        тя въздуха пречисти от зараза,

        и както Актеон2, съзрял Диана,

        в елен се аз превърнах и до днеска

        от своите желания съм гонен,

        тъй както той — от кучетата свои!

Влиза Валентин.

        Най-сетне! И какво ти каза тя?

ВАЛЕНТИН

        Простете, но графинята изобщо

        не ме прие, мой княже, и изпрати