«Устрем»

Намесата на Румъния през 1913 година ни донесе неизброими злини. Това беше престъпление, което и най-загрубялата съвест няма да оправдае. Но в тая водевилна кампания имаше нещо весело и комично и въпреки най-разнообразните интереси и политически възгледи, светът не можа да скрие усмивката си и злъчния си сарказъм. Пред очите на всички се разиграваше същински фарс: надутата поза на августейшия главнокомандующ, който обикаляше бойни полета, по които липсваше неприятел; дълбокомислената и тънка работа на Авереско, който, замислен над картите, даваше директиви на една армия, разпръсната из лозя, из бостани и градини; лудите овации на онзи офицер, който пръв беше влязъл в Силистра, и то защото това зависеше само от силите на коня му, и най-после, като последна фигура на тоя пъстър карнавал, идеше оня прочут генерал, който начело на ескадроните си дигаше прах по големите пътища и плашеше жените и децата — тоя смешен Дон Кихот, който се наричаше генерал Мустаца.

Латинската кръв дава на тоя народ пустославието и лекомислената жажда за ефекти. Разпаленото въображение и суетата дадоха на разбоинишкия поход мирово значение и детинската игра на криеница се нарече война. Намери се и възторжен и пламенен бард — Режиналд Кан, който с всичкия блясък и елегантност на французката реч възхвали тоя, според него, великолепен елан на румънската армия. Разбира се, той не забрави да изплете венци и на храбрия Мустаца. Може би от тая апология се роди идеята за възпоменателния медал, който румънските войници получиха от краля си. Тоя медал е любопитен документ. На едната му страна стоеше надписът: „На вас, храбри миротворци!“ А на другата: „От Карпатите през Дунава на Балканите“.

В продължение на три години тая злополучна фраза беше в устата на всички оттатък Дунава. Тя беше и славословие, и наздравица, и поздрав. Напоследък тя стана и гневна закана. Тия хора, подобно на чакали, искаха плячка, дебнеха, заплашваха. „От Карпатите през Дунава на Балканите!“ През магическите фрази на Режиналд Кан се рисуваше новият елан на победоносната армия. Не липсваше и девизът: по-рано — за мира, сега — трябваше да се спаси цивилизацията. Образът на войнствения Мустаца беше изчезнал, затуй пък тайнствено се прошепна името на някой си Арслан. Трябваше да се извърши някакво чудо, което ще порази света. Но съдбата жестоко наказа всяко заблуждение. Фарсът започна тоя път много лошо.