«Предговор към романа „Сребърните кънки“»

Неголямата европейска страна Холандия е родина на забележителни синове на човечеството: представителя на хуманизма от епохата на Възраждането Еразъм Ротердамски, големия философ Бенедикт Спиноза, изобретателя на часовника с махало и откривател на Титан — спътника на планетата Сатурн — Кристиан Хюйгенс, създателя на микроскопа Антони ван Льовенхук, гениалния художник Рембранд.

На холандски „нидерланд“ означава „ниска страна“. Бреговата линия на Северно море, ограждащо Холандия от север и запад, е дълга около хиляда километра и навсякъде по-ниските, застрашени от приливите места са укрепени с насипи. Наричат холандците „шепа хора, владеещи късче земя“. Но по брой на плавателните съдове холандският флот в миналото е превъзхождал флота на всички страни в света, взети заедно. А в края на XVII и началото на XVIII век най-добрите клавирни инструменти и органи са били холандските. Народът на малката страна винаги е творил и се е борил — с прииждащото море, с чуждото господство, с правителствената колониална политика. Затова на презрителните подмятания, че Холандия може да бъде отнесена от бушуващите морски вълни, се противопоставят гордите думи: „Страната няма да отплава, защото ако остане жив макар и един холандец, той ще се вкопчи в нея и ще я задържи.“

За храбрите и трудолюбиви жители на това „късче земя“ ни разказва книгата на американската писателка Мери Мейпс Додж, публикувана за първи път преди сто и петнадесет години. Още в последвалите тридесет години романът е преведен на множество езици и претърпява повече от сто издания. Дъщеря на нюйоркски професор, Мери Мейпс отрано проявява литературните си интереси. Първите, които научават историята на сребърните кънки са двамата й сина. По-късно този увлекателен разказ се превръща в любима книга на малките читатели. След години Мери Мейпс започва да издава популярното детска списание „Дядо Коледа“, на което сътрудничат известните писатели Марк Твен, Кипликг и Лонгфелоу. Цялостното й творчество включва осем романа и три стихосбирки за деца.

Когато четем „Сребърните кънки“, трудно можем да повярваме, че писателката никога не е посещавала Холандия — така живи и истински изглеждат всички описания, с толкова познания и разбиране е предаден битът на холандците от четиридесетте години на миналия век.