«Право в десетката»

— Според Зигмунд Фройд в основата на човешката психика стоят определени нагони. Те, подобно на инстинктите, са вродени. В началото Фройд смятал, че главният нагон бил сексуалността, но впоследствие установил, че в основата на човешката психика стои и агресивността. — Мисис Китъридж плъзна погледа си по редиците в кабинета и бавно огледа всеки от учениците, за да е сигурна, че казаното от нея е влязло във все още непросветените им глави.

Джейсън не бе чул и дума от урока, който учителката му по психология така съсредоточено преподаваше. Вместо да се опита да запомни нещо от казаното, той просто нахвърляше хаотични драсканици из тетрадката си. Имаше нужда не от психология, а от преливане на огромно количество математическа информация — нещо, което никой не би могъл да направи (поне на този етап от развитието на науката).

— Може би ще ни покажеш амбициозните си творения, Джейсън?

При споменаването на името му той подскочи. Моливът му се счупи, оставяйки по листа дебела, набръчкана черта, силно открояваща се от останалите драскулки.

Изгледа виновно мисис Китъридж и почти веднага усети погледите на своите съученици.

— Или може би ще ги запазиш за себе си? — продължи мисис Китъридж.

— Аз… не. Просто драскам.

— Защо не спреш да се превъплащаваш в Пикасо и не ни разкажеш нещо за агресивността?

Из стаята се разнесоха подигравателни хихикания. Явно останалите добре се забавляваха.

— Агресивността? Какво по-точно? — той си нямаше и представа за какво говори тя.

— Кажи ми например… — подде мисис Китъридж и в този момент звънецът би.

За Джейсън това би трябвало да бъде нещо като спасителна стълба, ако точно в този ден не го очакваше най-противното изпитание в историята на човечеството. Той затвори очи и заглуши мислено врявата.

„Това е, каза си. Мистър Доус те очаква“.

Мистър Доус, учителят му по математика, бе насрочил изпитването няколко седмици преди ваканцията — днес щеше да бъде денят, в който въпросът дали Джейсън ще повтаря класа или не трябваше да получи отговор.

Момчето бавно се запромъква към вратата. Мина покрай мисис Китъридж без въобще да я забележи, а и тя не си даде труда да му обърне внимание — смяташе го за твърде завеян и не мислеше, че ще е от полза каквато и да е разправа с него.