«Скитникът цитираше Вапцаров!»

Мария ИлиеваСкитникът цитираше Вапцаров! Петък вечер е.Делникът прихърква…Невиждащи очи подпренив автобусно ежедневие.Тръгващо по разписание…В което аз съм част.И просто пътник.Както сме и всичките във времето.Свободно място…На него, до прозореца седиедин подпийнал скитник.Странно!— очилата са със златни рамки.Повдигна лапата нагоре(ръкавът беше скъсан):— „Наздраве, българи!“И аз се спрях.Гласът му беше грапавНо после кротнах се до него.Присмех…Автобусът беше пълен с пътници,еднакви, като вестници.Просъкаха очите…Шепот тих… Излязоха езици.Като плъхове от дупкизамърдаха очите…Прилични господа и домакинисе взираха във него…А той погледна през стъклото,за нещо кимна,и после ги разгледа като стадо.Усмихна се и викна,(оттекна до тавана):— Кой от вас ще каже, мили…Кой е писал:„Човекът е човек тогава,когато е на път…“?Седалките мълчат.Спогледаха сестреснато костюмите,обиците на госпожите,очилата на чиновнициЗамлъкнаха интригите.Автобусът млъкна,                        сякаш спря.Кондукторът почти оказа се човек!Отвърна:— Пеньо Пенев!А скитникът засмя се и го тупна:— Ех, братле, ще пия и за теб!Един със куфар, чиста кожа,го дръпна, тихо съсна:— Остави го, виждаш че е луд!Кондукторът въздъхна.А скитникът помръкна.Не изпитах страх, а само болка,дори посегнах към дланта муи кимнах благодарно…Промълвих му:— Остави ги,няма кой да чуе твоя глас…Очите станаха големи.Залюля се той,надигна се и каза:— И да ме убиете,от мене полза няма,ще ми вземете опинците съдрани!!!Доволно се захили с беззъбата устаи се обърса с опакото на ръкава.Обърнаха се шлиферите.Възмутено дадоха му гръб.А той, разпери дланите към тяхи с блеснал поглед ревна:— Нощта е черна и зловеща,но нека бъде ден за вас,негодници такива…!И после на седалката се свлече,със шише ракия и червено вино.Ръцете му напукани и жълти,приличаха на старо злато.Заблестяха във очите ми сълзи,докато го слушах как примира.В съня му чувах, как шепти…Скитникът цитираше Вапцаров…Седалките се свихапразни, злиизпълнени с господа и домакини. Информация за текста

© 2007 Мария Илиева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10128]

Последна редакция: 2009-01-02 00:20:00

Реклама на сайте