«Гърдите ме болят»

Мария Илиева Гърдите ме болят

От чашата на блудкавия ден отпивам глътка… Тя горчи! И няма час,                 и няма ден                                 и нощ, да чувам вън, че нещо плаче. Нещо, скита се бездомно, във кръговрат от нощен полет на изгубените кукумявки надничащи в будния прозорец. Алуминиевите дограми са всъщност на затвор решетки. От шум и въздух изолирани, не чуваме на самотата писъка. Не виждаме очите на луната, затулени под плътните ни щори. Зад които, някой плаче… А искам глътка от росата, искряща по тревата,                                 рано сутрин Зелената пола на планината да облека,                                 и в късна есен, да бъда цяла нощ навън… Под старите дъбрави, заклатили замислено глави, които ще ме прислонят в прегръдка, с щедростта на пъстрия килим на есенни цветя                                 и билки… И искам да говоря със звездите за теб,         за любовта,                         за Бог… А те, смирено да потрепват да ми разкажат за съня                         на есенните минзухари. …Мечти… Под черното небе, те падат уморени. Подобно пеперудки във фенер: угасва взорът им,                         прегарят своите криле, и падат долу, трепкайки с крачка…                                 Очите ми куцукат, сякаш са подбити от чакълът на обиди и ненавист. Лицето ми се изподра от тръни, от протегнатите пипала на хищници. Със яд и злоба гледате ме във очите, защото мога да обичам. Душата ми — планински извор от който жадния ще пие… Не поглеждаме на скитника очите и не виждаме… как болката е впримчила бесило около врата му. Зад дебелите стъкла на увитите грижливо задници, душите ни прихванали са плесен, паяжини, и прах                 дебел и тлъст и мазен от фритюрника         на къкрещия делник… Вървя… не стигам никъде. Не виждам вече. Булевардът, като циганка, е шарен с всичките реклами. Колите профучават покрай мен. И ми подсвиркват мазните очи на разни селяни. Душата ме боли. И ми се плаче. Зад превала на пореден залез, мечтая нежност. Мечтая за залените поляни. Мечтая да съм с теб. Но, паркът е така далеч… И нямам сили вече.

Информация за текста

© 2007 Мария Илиева

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-01-02 00:20:00

Реклама на сайте