«Милост за българския език»

Миналата година дъщеря ми беше в първи клас. В задължително избираема подготовка, определена от Министерството на образованието и науката, имаха един час български език и литература и два часа английски език.

И три часа седмично допълнително английски от някакъв алианс.

Ако бяхме в Англия — никой нямаше до позволи това.

У нас вече се счита за нормално да се учи повече чужд език от българския. Било много полезно за децата, а и те като по-малки учели по-добре чужди езици.

После някой реши да направи нещо с българския език в парламента — „роди“ се идея депутатите да приемат някакъв си закон, който да отмени правото на българският език в България да е задължителен. Вдигна се голям шум и пак се разбра, че на никого не му пука какво става с българския език в България.

Езиковата мафия е превзела обучението у нас и тръби на ляво и на дясно, че без чужд език си за никъде. Правят се курсове, школи, изнесено, дистанционно, засилено и не знам си още какво обучение по-чужд език — от японски до древногръцки. Все с тази цел — да можем да контактуваме по-добре със света.

В същото време българският език е официален език на Европейския съюз, да не забравяме това — нали сме европейци не само на книга!

Дотук добре, както казал оня, дето падал от самолета без парашут!

Като обикновен български писател, който си изкарва хляба с българския език съм потресен от манията на българина да знае много езици и пет пари да не дава колко е научил майчиния си език.

Като малък четях произведенията на Димитър Талев и се възхищавах на българите, които се се бореха в училище с гърчеенето на съгражданите си от Преспа.

Днес като че ли само езиковедите и хората на перото милеят за българския език. Останалите говорят на някакъв странен език, в който българските думи са заменени с английски, немски и не знам си още какви! Табелите по улиците и заведенията са пълни с някакви странни имена, колкото по-чужди, толкова по-добре. Майките кръщават децата си с имена на прочути чуждестранни герои от сапунени сериали. От радиостанциите, от телевизионния екран се лее реч, в която може да се открият истински български изречения само при голямо въображение!

Затова искам да призова:

Пожелавам на хората от Министерството на образованието и науката, а защо не и от Министерството на културата да поработят върху идеята най-после и в нашето,