«Де е моя рай»

Иван Вазов Де е моя рай

Истина е, другий свят малко още е познат, затуй в други стари басни нека днес да полетим раюве да навестим, може би и по-прекрасни.         Вий ще мрете, с тъжен глас, казва Питагор на вас, но вий пак ще се родите и пак тук ще се живей. Пак ли тука? О недей! Кой ти верува лъжите? Твърде малко ни тешиш с тия думи празни, голи, като искаш да държиш нази пак във тез неволи. По угода ни лъжи, или правото кажи!         Тоя, който пък създаде Елисейските поля, по-приятен рай изля, кат му вечен мир отдаде. Но във тоз блажений рай любовта не пребивава, а тоз мир, покой без край, най-подире домъчнява. Без любов и в самий рай може мъчно да се трай.         Один, скандинавский бог, на народа си жесток в другия живот обрича ратни подвизи, сеч, бой, и там всяк един герой с венци лаврови накича. Аз почитам храбростта, всички вий и аз желая слава в битка да сдобийм, ала мисля, че във рая няма нужда да се бийм.         Друга пък надежда храни негърът заточен, клет, кого чакат за напред сѐ туй робство, се тирани. В свойте мъки и тегла вярва, че подир смъртта си, ще сдобие волността си и на родната земя ще се върне да пирува и пак вечно да добрува. Аз, обаче, жив ил в гроб, тебе искам да съм роб, моят хубав рай е тамо, дето тебе видя само.         Да оставим Шкотский рай, кой посреди мъглите трай и където обитават само сенки без тела. Малко туй ме възхищава: никой път не щъ жела̀ в броят им да се представа. Сянка да съм ме е страх, тя по нищо е от прах, и телата по са харни, в рая с тях сме благодарни. Умно струва Мохамед — със фантазия крилата — дето казва, че с телата ще да влезнем в оня свят. Тамо хурии без чет, хубавици и сладчайши, праведните веселят, тамо млади Фатми, Айши с нектар вечно ги поят и със радости безкрайни… Но във тез места омайни липсва туй, що на страстта благородна прелест дава и в сърца ни сладостта до блаженство възвишава; липсва само: любовта. Да допълня тая нужда либето ще водя там, и на тая вяра чужда рай най-чуден ще създам. Ала за коя причина ще да ходя тъй далеч? Тоз рай чуден днес при Рина, в тоз свят го имам веч. 1874

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Инна Атанасова

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2007-12-13 18:00:00

Реклама на сайте