«Империята на слънчогледите»

987


1 страница из 7
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Пазачът на полето със слънчогледи седеше на един плетен стол в една равнина, в мътилката на хоризонта на която се мъжделееха различни по големина, избелели от времето, безцветни, пясъчни възвишения. Цялата земя бе покрита с ниски дървета и храсти. Тревясалите коловози, които тук минаваха за първокласен път, се виеха напред и заглъхваха сред гората, тръгнала нагоре по хълма. По него растяха начесто лайкучки, златни лютики, коприва, малинова детелина. Пътят бе печално пуст — тук-там се мяркаше някоя ръждясала сонда за вода, която със самотното си присъствие навяваше скръб и печал. До нея се намираше грубо скована барака, която изглеждаше обвита в паяжина. Чамовият й покрив бе хлътнал, целият обрасъл в лишеи, кадифено-изумрудени, с кафяви отсенки. Но единственият признак, че там все още живее някой, бе работещата сонда. На 50-ина метра от нея се виждаха изпочупени каруци и каросерии от изоставени автомобили, потънали в папрат и цъфнали бурени. Каруците тук бяха по-важни от колите, освен ако нямаш някоя джипка, но по тези места никой не притежаваше джипка.

Комментарии к книге «Империята на слънчогледите», Радослав Райков

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства